за другаря Жан, макар че има опастност да го обърнем на политика. Тези неща - хляба, инфлацията, скока на долара, накрая не зависеха от него. Беше се надценил. Сложиха му оная, башмайсторската шапка. Най-напред се озъби на МВФ, после заяви, че договор за затваряне на 1 и 2 блок не е подписвал и накрая не искаше да играе по свирката на Газпром (за сравнение Софиянски в първите дни на служебното си правителство, подписа договора с Газпром в този му вид, в който Жан го отказа). И в трите случая се почувствах малко горд, че съм българин, макар че за 1 и 2-ри блок нямаше право да се държи така. Както и да е, излезе слаб политик, със слаба ориентация и навън и навътре. Навсичкото отгоре очакваше "разбиране" за да преодолее кризата, но както ти казваш, в такива случаи няма разбиране. След връщането на поредната порция външен дълг, не можеше да реагира по никакъв начин на скока на долара, скриването на житото(или препродаването му, без да се разтоварва) и съответно на инфлацията.
Мисля, че за неговия случай може да се преустрои леко една известна и употребявана по друг случай шопска мъдрост-
Народа требе да се лаже, оти ако него лажеш он че намери друг да го лаже.


You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Редактирано от Arient на 15.07.02 17:58.