Суворов ми беше интересен с размаха на неговите интерпретации. И с класическия стил на внушенията му. Започва с малък фрапантен но недоказуем инцидент, разшрява с подбрани но общоизвестни факти, добавя малко антикомунистически патриотизъм (това се харесва на западния читател - и антикомунист и родолюбец, никой не обича "предателите" - западняците също), следва първи ред необичайни изводи, втори ред факти, вече не толкова известни, труднооткриваеми, пак подходящо подбрани, а една не малка част (мога само да го предполагам) измислени. Следват генералните изводи(малко по-късно и хонорара). Интересно ми е отношението на читателите към него и затова чета тук а и се обаждам от време на време.
За "танковата" класификация искам да поясня твърдението си, че днес практически наследници на "тежките" танкове няма. Верно, че съвременния "среден" танк е по тегло е около някогашния тежък, по броня го превъзхожда, по калибър също, но си остава "среден" дори и само заради отношенито мощност на двигателя / тегло, което му дава маневреността на някогашните "средни" и освен това пред него стоят почти същите задачи(както беше написал ти някъде наоколо). В този смисъл днес "тежки" танкове няма, защото тяхната задача (пробив на укрепени линии) се изпълнява с други средства. Както и оръдията вече не се използват за разбиване на крепостни кули и порти. Донякъде ролята на тежък танк се поема от САУ голям калибър, но и това започва да става отживелица след появата на авиобомбите с лазерно (и други) насочване.
За Т34 - прототипът му е на вериги още от средата на 30-те, но дълго време не успява да се промъкне през "приемателните" комисии. Изглеждал твърде незначителен, на фона на ИС и КВ - тата, а изглежда и неподходящото име си казало думата. Самото Т34 като наименование му е прикачено доста късно. Не знам с колко бройки са разполагали в началото на войната, но като се има предвид, че серийното му производство започва след Финландската война едва ли са били много и определено са били недостатъчно. Тежките танкове, които са имали превес, са можели да се използват за изграждане на укрепени отбранителни линии, но също са били недостатъчни за изграждането на отбранителна линия дълга няколко хиляди километра, отделно, че първите няколко седмици на войната не може да се говори за ясно изразена фронтова линия. Немските "средни" танкове през тези дни били в стихията си и на много места се вклинили дълбоко между отстъпващите (а тук там и бягащи) руски части. Ако "Суворов" беше прав за преките намерения на Сталин през лятото на 41-ва, в Червената армия щеше да има изобилие на "средни" танкове, за сметка на "тежките"(а действителното отношение е обратното), защото точно средния танк е "нападателен". В началото на 40-те това вече а доказано от Хитлер на практика(а и от Жуков в Далечния изток). Как се вписват "тежките" танкове в плановете на Сталин за завладяване на Европа само "Суворов" може да ни обясни. На всичкото отгоре значителни укрепени линии(които да се атакуват от тежките танкове) от Киев до Берлин няма. Тежките танкове намерили своето приложение при подстъпите към Москва и обсадата на Ленинград но и там нямало значителна полза от тях. Ролята им на изтребители на танкове също не била твърде успешна. Вече имало други средства за това (много по-евтини и ефективни). Мисля, че най-простото обяснение за присъствието им, е най-приемливо. Те са продукт на мегаломанията и спомен от Първата световна.
А защо са им на Англичани и американци танкове, след като имали намерение да накарат немските да воюват в тяхна полза, но после се оказало, че използвали руските със същото предназначение.
Темата с подводниците е много обширна.
А че всички Големи загубили войната по свой собствен начин (т.е никой не получил онова, което иска, или получил онова, което не иска) е ясно, въпреки прозорливостта им. Спечелили само американските банкери.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.