Здравейте, младежи,

Наистина, отговорът, който се даде на въпроса не беше в никак добър тон. Хубаво ще е, ако успеем да избягваме подобни изблици, както и прекомерните претенции че все сме "повече" от останалите.

По темата:
1. Сътрудничеството между Германия и СССР до 1936 година във военната област и технологии е изключително силно. По силата на Версайския договор, Германия няма право да притежава танкове и бойни самолети, както и линейни кораби. Обучението на офицерите и много подофицери от тези родове войски се извършва в СССР - така, че техническите виждания и възгледите за използването на родовете оръжие са идентични, но в СССР са по-развити. Повечето от големите германски танкови командири, издигнати преди 1936 г, са преминали стажове в СССР след преобразуването на кавалерийските дивизии на Райхсфера в танкови.
След 1936 година, сътрудничеството продължава, но вече в силно намален обем - двете тоталитарни сили започват да се дебнат - първо на испанска земя, а после и директно. Все пак, последните съвместни курсове на немски и съветски танкисти, от които съм виждал снимки са от ... края на 1939 година и са проведени в руската зона на окупирана Полша.
2. В началото на войната, танковете и на двете страни са конструирани и разчетени за бойни действия в централноевропейския и Западноевропейския театър на военни действия - с акцент върху подвижността и ходовите качества по шосе (Т ІІ, Т ІІІ - в Германия, БТ в СССР).СССр има и известно количество тежки и свръхтежки (многокуполни) танкове, за пробив на укрепени отбранителни позиции. Същото е положението със самолетите, разположението на ремонтните и производствени мощности и дори на железопътния състав. Войските наистина са съсредоточени непосредствено зад граничната линия, в огромни ударни групировки. В щабната работа, нищо не говори за крупномащабни отбранителни мероприятия, преди юли 1941 година. В бойния устав на РККА, настъплението и решителния разгром на противника са поставени като основен способ за водене на боя. Отбрана се допуска само в силно ограничени случаи, като форма на подготовка за настъпление. Преминаването към отбрана, без разрешение на висшата командна инстанция не се допуска. Разрешението на военната кампания се търси още в приграничното сражение чрез решителното му спечелване и последващ разгром на противниковите групировки в гигантски котли (концепция "танковете търсят и обхождат фланговете") или чрез неотклонно преследване и разгром (танковете владеят пътищата). Да ви звучи познато? Вермахтът и РККА имат еднаква концепция и в 1941 година изповядват еднакви военни схващания. И тези схващания не включват упоритата отбрана, а само бързата "кавалерийска" война. Не напразно, във висшето им командване и начело на танковите им войски преобладават все бивши кавалеристи.
3. Официалната политика на двете държави е еднакво агресивна - и двете присъединяват в периода 1938-1941 година огромни територии, но Хитлер го намразва целия свят, а Сталин - малцина още си дават сметка какво чудовище е...


По темата може и е интересно да се говори безкрайно, но ще обърна внимание на още нещо:

Владимир Богданович Резун е роден в Украина в бедно семейство на ветеран от войната. Учи в Суворовско училище - от 12 годишна възраст е под пагон. Завършва Киевското висше военно общовойсково училище (едно от най-добрите) и участва като командир на танкова рота в нахлуването в Чехословакия през 1968 година. От следващата година работи в Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на Съветската армия (ГРУ) т.е. военното разузнаване. Следователно, КГБ няма нито власт над него, нито и е позволено да се интересува, дори и след дезертирането му. Да се твърди обратното не е много компетентно. През 1971 година завършва Военно-дипломатическата академия на ГЩ - направление външно разузнаване. Работи като добиващ офицер във Виенската резидентура на ГРУ, под командването на ген-майор Голицин ( ако не се лъжа). Работата му е свързана с осигуряване на операции т.е. несамостоятелна, тежка и неблагодарна работа за младши добиващ офицер. Има малко собствени вербовки, оценени като безперспективни. Часове, преди да бъде пожертван заради голям провал в резидентурата, предизвикан от офицери с добри партийни връзки, дезертира в британското посолство, а оттам - във Великобритания. Там преподава в Шотландската военна академия и във военния колеж в Бристол и досега. Книгите му са издадени във Великобритания, САЩ и цяла източна Европа, като навсякъде предизвикват, в началото оплюване, а после дискусии и сериозно преосмисляне на историческите оценки. В тях е дадена гледната точка на мнителен военен разузнавач, а не на професионален историк - затова, изкушението просто да го нарекат "гадно ченге" обхваща мнозина.
За дезертьорство е осъден от Военната колетия на Московския градски съд - подведомствената съдебна инстанция за намиращите се в чужбина руски военнослужещи, на смърт. Помилван е в края на управлението на президента Елцин.
Познавам Владимир Богданович, разговарял съм нееднократно с него и мога да ви уверя, че той е пристрастен, но добросъвестен изследовател, а талантът му като романист също е голям. Важно е ние да гледаме на изследванията му като равноправни с автора в мисленето, а не като пеленачета, които са готови да ревнат щом нещо противоречи на желанията им.

Нека водим дискусиите си добросъвестно и учтиво - останалото е детинщина.

Бъдете живи и здрави
С