Ти си имал приятел в Малко Търново, а аз съм служил там лично.

Бях граничар, МГ (маневрена група) в основното поделение в града, където ме направиха художник (момче за всичко между нарядите) и така се мотках много в щаба.

Мога да кажа, че в М. Търново имаше само гранични войски (и едно малко трудовашко поделенийце, залепено за нашето, с една манлихера, за да дават наряд, която беше заварена, за да не се застрелят по невнимание малцинствата). По онова време най–сериозното ни оръжие в полка беше РПГ, а най–тежката техника – джиповете и пет шест камиона с които ни разнасяха по заставите да усилваме при нарушение. Имаше и две леки полеви оръдия с право мерене и една зенитка, които охранявахме редовно в един хангар, но за двете години, които прекарах там не бях извадени нито веднъж...

Най–близкото бойно поделение беше в Звездец (водиха ни веднъж до там да можем да пипнем танкове) и не зная каква е била тяхната задача, но мога да ти кажа със сигурност, че нашата беше да се окопаем и да удържим турската пехота до идването на армията. След което, които са оцелели, да ги изтеглят в тила и да ги направят военна полиция (нали и без това си бяхме към МВР).

Отигравали сме го многократно (при бойна, а не гранична тревога) и аз (понеже бях и писар) чертаех планшетите на разположението ни (секретни) така че, това е инфо първа ръка...