Здрасти,

Радвам се, че си си направил труда да прочетеш толкова дълго нещо и да го коментираш.
Разбираш, вярвам, че на една страница, процесите, обхванали почти 1000 години и 1/2 от Евразия немогат да бъдат обяснени, нито много точно, нито много подробно.
Добре, че си видял техническата грешка - аз не я забелязах.
На въпросите:
1. Политическото отношение на стратегическо партньорство на прабългарите с конфедерацията Дулу в Западнотюркутския хаганат и родствените им династии навеждат на такова заключение, още повече, че връзките на тези народи с Волжките българи не прекъсват още сто години. Повечето руски изследователи приемат, че Моходу Хеу, водач на конфедерацията Дулу, срещу срещу Западните тюркути и съюза Нушиби, властвал под името Ышбара Шибир хан (ако не се лъжа в името) е близък родственик (най-вероятно вуйчо) на хан Кубрат, чиито род се нарича Дуло. Въстанието на конфедерацията Дулу срещу Тун Джабгу каган, в разгара на Голямата кампания в Кавказ е подкрепена само от прабългарския племенен съюз, който впрочем, единствен печели нещо от цялата каша и успява да формира държавно образувание.
Сещаш се, че езиковите белези и археологическите данни в Централна Азия са слабодостъпни до нас, но, доколкото се цитират в работите на Артамонов и Гумильов подкрепят тезата.

2. Не забравяй, че преди да се появят в полезрението на римските историци, западните хуни са се развивали почти 200 години в северозападните краища на Великата степ - западно от Урал, северно от сарматските и алански степи и доста на изток от старите германски племена. Там средата, хем е била угорска, хем мястото е скатано и германците са го пазели допълнително от погледа на римляните, докато от малките групи бягащи хуни, с помощта на местните жени (защото малко жени могат да издържат убийствения преход от източните степи, при това под сабите на Сянби) се не наплодила достатъчно на брой кръвожадна сган, та да разкаже играта на Европа. Това, съгласи, се звучи доста убедително, при това го твърдят хората, които са копали на терена и които не само не са наградени от КПСС за труда си, но и напротив.

3. Хунските групи, уседнали в Сарматските и Аланските степи продължават етногенеза си, основно в иранска езикова и културна среда. При това, природните условия са подходящи за частично усядане по Волга, Дагестан, Кубанските и някои от Черноморските степи. Обилните зимни снеговалежи не позволяват на конете да ровят снега и да се хранят, затова трябва да им се събира сено, а това означава чергаруване през лятото и събиране на зимовища, където са фуражните депа. Това е по-съвършена форма на скотовъдство, която позволява да се намали зимната смъртност при конете до минимум, а с това увеличава благосъстоянието и броя на хората от съответната група. Номадските групи от хунски произход също са подложени на силна метисация от крайно разнообразните заварени етноси и етнически остатъци в района, но и на мощно културно влияние, не само от страна на частично или напълно уседнали ираноезични народи, но и на римските градове по Северното черноморие и в Крим. ПОРАДИ ТОВА СЪСЕДСТВО, ТЕ ПОПАДАТ В ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА РИМСКИТЕ ИСТОРИЦИ ПО-РАНО ОТ ЗАПАДНИТЕ ХУНИ. Двата народа Западни Хуни и Прабългари имат обща начална етническа компонента, но тя се е развивала в различна културна и етническа среда и е довела до оформянето на различни народи, пазещи, обаче, известен спомен за родственост. ОТ ТАЗИ ГЛЕДНА ТОЧКА, ТЕРМИНЪТ СУПЕРЕТНОС СИ Е НА МЯСТОТО.

3. Естествено, при инвазията на Хунския племенен съюз на запад, българите също са били увлечени в общия поток, наред с много други народи, дори гепиди и други германски народи, нямащи нищо общо с хуните, но завладени и принудени от тях да участват. Такива отношения са съвсем нормални за Великата степ, където расовите особености не са от значение и са изключение само за Западна Европа, чиито мащаби са по-малки, а насеченият релеф защитава някои народи и буквално действа като вълнолом за номадските вълни от степта. Затова, и когато се поставя политическия въпрос за обосноваване на легитимността на българската владетелска династия при отделянето на българите от Западнотюркутския хаганат, управляващите се обръщат към великата империя на своите братовчеди, част от която са били и изтъкват родството си с династията на Атила, за да я противопоставят на династическите претенции на тюркутските принцове от династията Ашина.

4. Археологическите следи от Прабългарите с много повече, отколкото тези от Хуните. Има огромна литература по въпроса, а аз не съм работил на тези терени и не съм виждал тамошните разкопки с очите си. Във всеки случай, много прабългарски групи са били в напреднал стадий на усядане още в началото на седми век. Народът е бил многоброен, изключително адаптивен и за начина си наживот, доста културен и известен. Расовите компоненти в него са отразявали целия етнически гювеч, заварен при заселването им, с преобладаване на европеидите, но отново казвам ЗА ВЕЛИКАТА СТЕП РАСАТА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.

Айде засега стига съм писал, че имам работа.

щЕ СЕ РАДВАМ ДА ОТГОВОРИШ.
ПОМИСЛИ СИ СЪЩО ЗА АВАРСКИЯ ХАГАНАТ И ПРАБЪЛГАРСКАТА КОМПОНЕНТА В НЕГО, А ОТТАМ И ЗА преноса и в маджарската държава (проф. Геза Фехер и др)

Бъди жив и здрав