С повечето от това което казваш, съм съгласен... Аз не съм твърдял и не твърдя, че българите са били полудиво номадско племе, довлечено на Балканите от пороите на историята. Докато славяните със сигурност са били най-обикновенни и типични варвари, българите идват тук, носейки една високо развита култура, включваща, разбира се, както сам казваш, държавнически традиции /може би доста по-отдавнашни отколкото доскоро се смяташе/, развита монотеистична религия /точно разликата между нея и примитивните славянски вярвания прави славяните проводници на християнството, а българите - държавнотворен народ - не виждат причина да се християнизират ЧАК до 9-ти век;и то е естествено, те притежават отлично развита религиозна система от векове - сложна в простотата си и духовно извисена, а това - въпреки, че сравнително малко знаем/засега/ за нея - следва от простия факт, че ги е съхранила толкова дълго време такива, каквито са били, в един - за разлика от рядко населената Европа - направо пренаселен край на света/, календар, доста по-съвършен от съвременния, отлични архитектурно-строителни умения и - може би - писменост, която трябва да е била на нивото на останалите им постижения, доколкото без писменост тези постижения стават съвсем необясними /разните руни, обявени за примитивна българска писменост надали са годни за изчисления по астрономия например, а с устни предания е малко трудно да съхраниш инженерни умения/. Всичко това е така и аз се съгласявам с тебе. Имам и сериозни подозрения, че приписвания им по инерция тюркски произход е вятър и мъгла - езиковите анализи например сочат по-скоро като родина на българите района на Алтай - люлка на най-древните народности, населявали планетата. Дрънканиците за "славянското море", погълнало аспаруховите българи също изглеждат несъстоятелни.
Така че в 9-ти век имаме една обширна като територия и много прилично устроена като институции държава - но, за нещастие, езическа. Лош военноначалник, Борис не е в състояние да внуши на околните народи респект със силата на оръжието - нещо, което предшествениците му -кой по-добре, кой не толкова - успяват да направят. Тук нееднократно го упрекваха, че загубил всички войни, които водел. За разлика от примерите в по-новата ни история, той обаче загубил всички БИТКИ, но комай нито една ВОЙНА, доколкото, независимо от всичко, държавата не загубила значителни територии. Само че, при очевидната му военна слабост, до кога би могъл да издържи така? Хайде, с разните дивашки племена на сърби и хървати ще се договориш някак за относително почетен мир, доколкото те нямат и възможност да погълнат огромна държава като България и единственото, което са гледали, е малко да я поограбят. Но стремежите на така наречената от нас Византия, а и възможностите и са били по-други.Тя НИКОГА не се съгласява да гледа на българските земи по друг начин, освен като на временно окупирана от варвари своя територия. И не ми разправяй, че тангрианството не било езическа религия. Християнството винаги - а в ония векове пък още повече - е било изключително нетолерантна религия и не е признавало за никоя друга право на съществуване под слънцето. Догматично, сковано /особено западното християнство/, то е въздигнало нетолерантността към другите в култ - и провъзгласявало за светци онези, които предпочитали мъченически да умрат, нежели да признаят, че има и други богове, освен техния. Между другото именно затова те единствени из многопъстрата и многоезична гмеж, населяваща Римската империя, били преследвани и хвърляни на лъвовете - неизменно толерантните към религиозните убеждения на другите римляни, не можели да разберат ожесточението с което християните нападали техните и на останалите поданици на империята богове; вярвай в каквото щеш и не пречи на другите да правят същото, е било естественото разбиране на римляните по проблема.
Но не и на Византия. Християнска страна /поне като управление/, тя е имала поне две сериозни причини да се помъчи всякак да унищожи българската държавност - защото е на нейна територия /а такива варварски "държави"-еднодневки са се пръквали на временно отвоювани византийски земи ако не всяка, то поне през година/ и защото е ЕЗИЧЕСКА.
Сега се постави на мястото на кана. Той е обграден от всякъде с врагове - по-голямата част от които насъсквани тъкмо от Византия. Очевидно не е пръв храбрец, и е доказана военната му неспособност да се справи с тях. Най-вероятно, неубедителното му представяне в досегашните войни е създало сериозно недоволство в средите на боиладите и нищо чудно те да замислят смяна на караула - примери за което има колкото щеш в не толкова отдавнашната българска история. В такова нестабилно положение, неуверен нито в себе си, нито в боиладата, какво му остава? И двата мотива - собственото му оцеляване и оцеляването на държавата, го тласкат в една и съща посока - да проси мир. Но какво би могъл да предложи в замяна? А християнизацията на земите му, така или иначе, е в ход. Той има примера и на такива преди него - Кубрат, Енравота. Единственато по-сериозно препятствие е тангрианството - религия по-древна и поне толкова идейно изчистена, колкото християнството. А най-фанатичните привърженици на Тангра са именно тези от които следва и най-много да се бои - българската боилада. Но ако се покръсти и официално въведе християнството в държавата, с един удар решава всичките си проблеми - очакваната съпротива ще му даде възможност да се справи с враговете си в личен план, а военното нападение от страна на Византия ще бъде избегнато или поне отложено, с опции да се лавира между Рим и Константинопол с искане за военна защита ту от едните, ту от другите. Като всеки нерешителен човек, Борис изчаква ножа да опре в кокала и прави хода с християнската пешка в последния момент /макар че сигурно го е обмислял от по-напред и то дълго/, когато просто няма никакъв друг изход. Подобно на фокусник, вади от ръкава този последен свой аргумент, когато нищо друго не му остава - и няма време да обмисля чак толкова детайлно последствията.
Сега успокоената Византия решава, че не е нужно да харчи златото си и кръвта на войниците си - свещениците излизат по-евтино, а крайния резултат е същия, че и по-добър; самите българи дълго са наричали ромейте просто християни т. е. ромей и християнин е едно и също, византийците твърдо вярват в това. Борис се държи повече от добре от ромейска гледна точка - България се покръщава с огън и кръв - най-вече кръвта на боиладата, разбира се - и в това си дело Борис едва ли се е посвенил да се възползва от византииската помощ, а от славянската - със сигурност. Една грамадна част от хората по българските земи се покръщават просто защото алтернативата е гонения и смърт, а не в резултат на вътрешно убеждение. Резултатът е едно християнство, въведено в съкратени срокове, което номинално прави България християнска, но не СЪВСЕМ; и до ден днешен нашето християнство е някак битово /каквото е, впрочем, и българското мюсюлманство, въведено при сходни условия/;ние и досега следваме едни по-същество християнизирани езически обичаи, вярвания и ритуали.
Но Византия недооценява кана - този истински, български последовател на Макиавели /впрочем Макиавели ряпа да яде - вроденото азиатско коварство, вероломство и жестокост на българските канове далеч е превъзхождало и най-разпаленото въображение на италиенеца/. Когато заради заиграванията с Рим, Константинопол почва да го гледа съвсем накриво и усилва асимилационния натиск, Борис пак открива единствения ход в шахматната партия - кирилицата. Леко видоизменените гръцки писмена са все пак нито гръцки, нито латински, нито български - а фонетично са славянски!!! И кана вече не е кан - а княз!!! Изумително хамелеонство - на много от следващите български владетели дори една десета от него би им била в неоценима полза.
Дали това погубва старата българска култура? Не, поне замисълът на Борис едва ли е бил такъв. Пък и не му е било до това. Но вероятно поставя началото на нейния край. В историята няма "ако" , но ми се струва, че това е бил един предизвестен край. В продължение на около два века, присадена на неподходяща почва, притисната в менгемето на Рим и Константинопол, вбита като клин между две велики империи и пълчища варварски племена в гърба и, старата българска цивилизация устоява благодарение на здрави, изчистени във вековете традиции, храбростта и воинските умения на народа, който я е създал и на известна доза исторически късмет. В една среда на варварство и нецивилизованост тя е можела да устои или в краен случай - да мигрира /както изглежда и се случвало в на няколко пъти през хилядолетията/Но в обкръжението на агресивното и фанатично християнство май е била обречена Достигнала е края на своя път.Тя е довършена от Симеон, чиито век е "златен" само в приповдигнатото въображение на нашите възрожденци. Все повече и повече славянизирана - не като раса, а като дух - разорена и изтерзана от непрекъснатите Симеонови войни, патологично раздута от прекомерните му амбиции, държавата на българите е могла да бъде спасена и възвеличена само от изключително способен, безогледен и безскрупулен владетел - такъв, какъвто в много отношения е бил "великия, честния и мъдрия" кан/княз Борис І - човекът, присъединил България към тогавашните европейски реалности и прозрял/макар и донякъде без да иска, и не дотам точно - иначе щеше да приеме католицизма/ европейското бъдеще; човекът, който в крайна сметка направил каквото могъл да има днес България и българи; и на когото, независимо от цялостната му противоречива личност, ние всички трябва да се поклоним - за това, че ни има.