Русия разбира се це стреми към тази си цел (проливите). Ако се създаде силна коалиция от балкански държави, това само би и помогнало да се добере до проливите. Една такава коалиция би била враждебна и към Австро-Унгария (ако в коалицията е включена Сърбия) и към Турция. Друг е въпросът, че това е трудно осъществимо. Противоречията между самите балкански държави (най-вече териториални) са също много трудно преодолими. Липсата на дипломатически опит (това най-много си проличава от Балканските войни 1912-1913 г.) също е немалка пречка.
Великобритания, от друга страна се стреми да попречи на Русия. Дори само тези две течения са достатъчни за да дестабилизират Балканите.
Русия и Великобритания по това време се сблъскват в твърде много места /Афганистан, Далечният изток, Балканите/ и все още всяка от двете држави вижда в другата своя главен противник. Русия е по-слаба, особено в икономическо положения и търпи доста поражения. Това продължава до момента, в който Германия започва да застрашава /в началото само икономически/ Великобритания. Малко след началото на века и Германия започва да се намесва на Балканите, вече като противник на Русия /в периода след като Бисмарк престава да бъде канцлер/ и съюзник на Австро-Унгария.
Въпросът за проливите: ако Русия ги завладее, тя ще има почти пълен контрол върху Турция - а следователно би се приближила и в случай на евентуална война би застрашавала и суецкия канал. Според мен обаче за Великобритания е по-важно Русия да не получи котрол не толкова върху проливите, а върху самата Туция. В крайна сметка нито една от великите сили не печели от конфликта на Балканите, или най-малкото всички ползи са временни.