Преди много години, когато разбрах, че имам афинитет към историята и към хуманитарните науки като цяло, започнах да проучвам историята около предпоставките и хода на ВСВ.
А интереса ми към Хитлер беше породен още преди това, когато дядо ми разправяше за годините, които е прекарал като дипломат в българското посолство в Берлин 1938-1943г. Бил е съвсем млад, току-що завършил висшето си в Германия. Дипломата му е с печата на свастиката, орела и подписа на Гьоринг. Нищо чудно, че с тая диплома не можа да си намери работа по специалността си в комунистическа България.
Та той ми разправяше шепнешком за митингите, за маршовете, за "волтовите дъги", които минавали през аудиторията в претъпкания стадион, докато Хитлер е изнасял речи.
И тогава се зачудих защо той все пак е най-мразеният човек в най-новата световна история. Но разбира се, щом победителят пише историята от името на победения, тогава няма как да бъде иначе. А има и достатъчно идиоти, които вместо да проверят фактите сами, предпочитат да повтарят като хипнотизирани папагали. Ровили се били, книги били чели... Глупаци. Книгите, които трябва да бъдат четени по темата, са именно ония, които мейнстрийм академията заклеймява като про-нацистки и "скандални". Книгите на Дейвид Ървинг, например. Които само на базата на документи, които авторът е изровил от най-различни държавни и частни архиви, чертаят съвсем различна картина за личността и действията на Хитлер от общоприетите. А общоприетите, стигнах до извода, не са нищо повече от осъвременена и омекотена военно временна пропаганда на Съюзниците. Сапун от човешка мас, лампи от човешка кожа, газови камери - глупости, та глупости.
Success is the sole earthly
judge of right and wrong.
|