|
|
| Тема |
 Re: Честит празник: Обесването на Апостола! [re: Д-p OxБoли] |
|
| Автор |
re4en1 (новак) |
|
| Публикувано | 27.02.10 21:33 |
|
|
|
„За съжаление след Освобождението, предполагам, че и Левски е знаел, че така ще стане, тази свята жена, която е отгледала тези святи българи... не са и обърнали достатъчно внимание, да я подпомогнат, да може тази жена да изживее достойно старините си...
Тази скръбна тайна е от мълчаливо премълчаваните. И разпиляна от хорската мълва като историята за Петър, братът на Левски. След Ботевата чета и Шипка, без един крак се върнал в Свободна България. Същите ръце, с които отбранявал прохода в последните години от живота си протягал за милостиня по карловската чаршия...
Васил Чардаклиев:
„Това просто показва, че не ценим хората, които са работили за народа. Да се надяваме, че тази наша недобра черта ще я изкореним с времето и хората, които работят безкористно за своя народ, на тези хора ще се обръща повече внимание..."
Обръща ли ни обаче времето? Или познаваме само портретите от стената. Докато цитираме мъртвия Левски, но не знаем нищо за неговата самота. Разказваме легенди. Но и днес въпроса за предателството се преплита с този -защо е бил изоставен, защо от него са се отрекли всички...
В това предаване на Панорама слушах една много тъжна история от Петко Бочаров за преживяванията на дядо му и отношението на обикновенните българи към героите които са се борили за свободата им
| |
| |
| 
|
|
