|
Тема |
Re: Адриановия вал [re: ниkoлaй_дc] |
|
Автор |
deLake (sir) |
|
Публикувано | 21.11.08 20:59 |
|
|
Ами просто на север от вала не е имало нищо интересно за римляните, а тази част освен да се завоюва, след това е трабвало да се защитава от потенциални десанти. Валът просто отделя полезната територия, която при евентеален десент си е струвало да се брани. А изтласканите на сенер от вала келти - те не са били чак такова бедствие, като каквото са представени във филма "Крал Артур". Сред римляните и англо-саксонците следващите големи нашествия са на норманите - ако вместо вал е завладян северът и норманите дебаркират там римляните ще е трябвало да бранят една безполезна територия само за да опазят ценната на юг от вала. Просто си заграждат само това, което им трябва за да не им го пипа някой номад.
Ама стоежа и подържането на този вал са били почити сигурно по-скъпи от завоюването на остатъчната част на острова. Едва ли, римляните, не са знаели какво остава на север и поне равнинната част са можели да завладеят и/или контролират. Това става и в Испания и в Швейцария и в Родопа. Т.е. били са свикнали да воюват и да окупират планински местности.
Швейцария и Родопа са по средата на територии, които са полезни за Рим - богатите Галия, Германия и Тракия. За Иберия няма какво да говорим. Освен това в Родопа е имало рудници. В интерес на истината тук също е имало защитни линии - напр. римската колония Деултум (Дебелт) - от кулите (бурги) иде и днешното име на Бургас, само че се е превъртяло през гр. пиргос и след малко потурчване си е станало нещо, дето пак прилича на римското. Но тогава районът Странджа-Сакар е бил по-интересен заради рудниците.
Но римляните са си падали много по укрепителните линии. Те са били спецове и по военните лагери - в интерес на истината преди и след Рим. империя така добре укрепени лагери не са били правени. Рим набляга на последователното развитие - прави Адр. вал, после ако и хареса по на север прави следващия, после ако намери и по на север нещо по-интересно друг... В залеза на империята се занемаряват и защитните линии и строежа на валовете. Дори по времето на императора-строител Юстиниан І и самата Анастасиева стена е била в доста занемарено състояние. Затова Заверган успял да вилнее чак в околностите на имперската столица.
Сходно полужение с Китай и великата стена, която води до неговото лесно падане от монголите, манджирите и т.н.
Ами китаицету са имали стена, ние валове и сме отнесли също от татарската визита. Ама с татарите са брали ядове и много други народи, дето не са имали ни такива стени, ни погранични валове. Проблемът не е само дали някой има защитни съоръжения, ами и зоколко е в състояние да организира защитата им. Стена без войници не е сериозен проблем.
_____________________________
|
| |
|
|
|