|
Извинявайте за голямото copy-paste - но мисля че омангасарената тема има пряка връзка с темата за ЕТИОПИТЕ и БЪЛГАРИТЕ
Постингите са от дира и са от 2005, 2006, 2007, 2008 г
=========
Златарски или Бешевлиев цитираха някъде описание на преминаването на Дунава на един български владетел - стотина години преди Аспарух. Та като стигнали земите на днешна Добруджа - заварили там ЕТИОПИ...
Същият този виц съм го чувал от едни цигани-ковачи от Силистренско - че те са първите българи
======== 2005 ===========
Как така! [re: K.]
Автор Чepньo Пeeв (Нерегистриран)
Публикувано 25.02.05 14:33 следващо непрочетено мнениеОтговор на мнението
Още не си представил било исторически, било етнографски запис на легендата за създаването на мартеницата от хан Аспарух. Ако не разбираш какво се очаква от теб, за да не бъдеш определян като национален романтик и митоман, ето ти пример за средновековна легенда за въпросния владетел:
И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор цар. Той прие царството българско. И този цар създаде велики градове: на Дунава Дръстър град; създаде и велик презид от Дунава до морето; той създаде и Плиска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. Този цар насели цялата Карвунска земя, имаше прочее преди това ЕТИОПИ. И роди Испор цар едно отроче и го нарече Изот. Цар Испор царува на българска земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора, царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха при Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие.
Из Български апокрифен летопис, съставен в епохата на византийската власт в българските земи, известен в един препис.
========== 2006 ==============
ЕТИОПИ, ГИМНОСОФИСТИ, БРАХМАНИ И РАННИТЕ БЪЛГАРИ
Автор Lews Therin (???)
Публикувано 06.05.06 13:17 следващо непрочетено мнениеОтговор на мнението
Един доста интересен материал
Към него може да се добави и това, че някои религии в Индия са имали обичай жреците да пият от чаша направена от човешки череп.
========= 2007 =====================
Re: СПЕЦИАЛНО ЗА САУР, МЕНШЕВИК [re: tonza]
Автор _magotin_ (непознат )
Публикувано 16.02.07 22:04 следващо непрочетено мнениеОтговор на мнението
Виж по-горе. На византийските автори в главите им е било малко объркано това нещо с етническия характер на населението.
Вместо тука да се мъчиш да преглъщаш бесовската пропаганда, вземи се образовай и прочети за ЕТИОПИТЕ, за които форумните бесове срамно мълчат:
"До същите заключения води и един средновековен български апокриф от XI-ти век [Венедиков И. Медното гумно на българите. Наука и изкуство. София. 1983, стр. 47-50], в който се прави връзка между ранните българи и т.н. ЕТИОПИ. В него се казва: “И тогава, след него (цар Слав) се намери друг цар в българската земя – детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на Дунава – Дръстър град; създаде и велик презид от Дунав до морето; той създаде и Плюска град. И този цар погуби множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска земя, и преди това бяха прочие етиопи (ЕQIОПI)”.
Посочените по-горе твърдения са исторически достоверни. Действително, “цар Испор (Еспор, Аспарух) приема българското царство (наследява държавата Стара Велика България), създава велики градове (Плиска и Дръстър) и погубва голямо множество хазари (измаилтяни). Той издига и велик презид от Дунава до морето (такъв ров съществува и днес) и населява цялата Карвунска земя (Малка Скития, Добруджа).
Изразът: “...и бяха прочие преди това етиопи”, очевидно отнасящ се за народа на Испор, населил карвунската земя, обаче е необяснимо загадъчен. Цветелин Степанов [Власт и авторитет в ранносредновековна България. Агато. София. 1999] счита, че в този израз може да се съдържа указание за района (Етиопия ?), откъдето произхождат прабългарите. По-старите български историци са коментирали много този термин - етиопи, но по начин, който го откъсва от народа на Испор - българите. Този термин е неудобен за старата историческа школа в България. Ив. Венедиков счита, че терминът “етиопи” сигурно означава “население с неясен смесен състав”, имайки пред вид завареното от народа на Испор население. В. Бешевлиев счита, че с термина “етиопи” са обозначени византийските войници, с които народа на Испор е воювал в Добруджа – за него войниците са дошли от Византия, най-вероятно от Мала Азия.
Смисълът на текста обаче ясно показва, че терминът “етиопи” се отнася за народа на Испор, който е населил Добруджа. Цв. Степанов е намерил доста сведения в църковната и историческа литература за това, какво би могло да се разбира под термините “етиопи” и “Етиопия”. В библията, с еврейските думи Куш, Кут (Етиопия) се наричат няколко различни места: район на юг от Египет (днешна Етиопия) и район в Южна Арабия на брега на Червено море (Кут). За арабските географи, областта между реките Тигър и Ефрат (Вавилон) е носела името Кута, а народът е бил наричан съответно “кути”. В надпис от времето на Дарий I (края на VI в. пр. н.е.) се казва, че слоновата кост за дворците идва от Етиопия (Куш), Индия и Арахосия. Херодот отбелязва, че в индийския контингент на армията на Ксеркс, която се бие срещу елините има и “източни етиопи”. На друго място Херодот отбелязва, че е имало и “азиатски етиопи”, живеещи в днешен източен Иран. Плиний и Птолемей говорят за “левкоетиопи”, т.е., "бели етиопи". В древността, областта между река Оксус (днешната Аму даря) и Имеон (Памир) се е наричала страната Куш [Ленорман Ф., Руководство к древней истории Востока до персидских войн. 2, вып. 2. Мидяне и персы. 2, вып. 3. Индийцы.1878 – 1879. Киев. Стр. 312]. От това име е останало названието на планината Памир – Хиндокуш.
Към тези сериозни факти може да се добавят още четири наши нови находки. В книгата [Балавариани. Мудрость Балавара. Пред. и ред. И. В. Абуладзе. Тбилиси. 1962. Приложение: Мудрость балавара. Пер. И. А. Джавахишвили. Стр. 115] е казано: “Отец Исаак, син на Софроний Палестински ни разказа за мъдростта на Балавар, който се намираше в пустинята с отшелниците. Веднъж аз достигнах до Етиопия и там в едно индийско книгохранилище намерих тази книга, в която са описани делата на този свят, много полезни за душата”. От този цитат може да се предполага, че страната Етиопия се намира близо до Индия, щом в нея има хранилище на индийски книги. Вероятно това е страната Куш - Имеон.
В друга една книга, цитирана от И. Н. Лебедева е описана гръцка повест, озаглавена “Душеполезное повествование, принесенное из внутренней Эфиопской страны, называемой Индия, в святой град Иоанном монахом”. В самото заглавие на повестта се упоменава страната “вътрешна Етиопия”, наричана Индия. По-нататък, вътре в самия текст на повестта два пъти се споменава за "благочестивите мъже от вътрешна Етиопия, т.е., Индия", които разказали на автора на повестта историята за царевича (княза) и неговите наставници (стр. 31). В този изключително важен цитат, страната Индия е наречена три пъти “Вътрешна Етиопия”. Ако Индия е “Вътрешна Етиопия”, предполага се, че друга съседна страна ще е била наричана “Външна Етиопия” и това е най-вероятно съседната територия на Памир (древната страна Куш или съвременната област Хиндокуш – индийски Куш). От всички съседи на Индия, тази област е най-тясно свързана с Индия в културно отношение и от там индо-ариите са навлезли в Индия. Подразделянето на индо-арийския свят на “Вътрешна Етиопия” и “Външна Етиопия” прилича на подразделянето на прабългарите на “вътрешни” и “външни” българи.
"
========== 2008 ====================
Хуни-халдеи
Автор БoянГeнoв (член)
Публикувано 25.01.08 20:01
„Когато цар Александър обърнал в бягство потомците на Лот и ги изтикал в полунощната страна, тогава за пръв път видял свирепото племе на бунтюрките, живеещи по течението на Кура в четири града с техните предградия. Град Саркине, Каспи, Урбниси и Оздрахе и техните крепости: голямата крепост Саркине, владетелските крепости Каспи, Урбниси, Оздрахе.
Александър се учудил и се научил, че те били потомци на йевусеите. Те изяждали всичко живо и нямали гробищни могили – изяждали и мъртвите. Тъй като царят не бил в състояние да се бори с тях, се оттеглил.
Тогава дошло отделилото се от халдейците войнствено племе на хоните и измолило от господаря на бунтюрките място [при условие, че плаща] данък и се поселили в Занави. Те владеели своето, за което плащали данък, и то се наричало Херки.
След някое време се върнал Александър, цар на цялата земя, разрушил тези три града и крепости и сразил хоните. А с град Саркине воювал единадесет месеца; разположил се от западната страна, посял лозе, прокарал напоителен канал от Ксани, и при извора на канала разположил хора и това място се нарича Настагиси. След това Александър превзел Саркине. Бунтюрките сами го изоставили и се изтеглили.”
Този пасаж е от грузинската хроника от IX век „Обръщането на Грузия [в християнството]” и съм го взел от книгата на Голийски „Българите в Кавказ и Армения”. Как смятате – възможно ли е това да е произхода на хуните или по-скоро причината хуните да се заселят в Кавказ и после да избягат и по-северно, а ако не е - откъде ли идва този извор? Имам предвид още, че описанието на хуните е за мургави хора, а българите по-преди били „ЕТИОПИ” т.е. мургави т.е. същото описание като на хуните. Някой ако може да каже нещо и за т. нар. бунтюрки, спомням си, че Саур имаше извор, където се споменаваше за хуни, които се наричали турки или нещо такова беше.
==============================
|
Re: заключената тема... [re: kyмaнич]
