Готов съм да се хвана на бас, че 95% от американците не са чували за България. Хайде, американците са необразовани, но и в Европа не знаят за много нас. Като чуят България, казват: А, да – Стоичков, папата, чадъра-убиец на Георги Марков...Чешат се по главата, никаква друга асоциация не им идва на помощ.
Много смешен е въпросът с Джон Атанасов. Казвам им: Ние сме открили компютъра! (гордо). Гледат ме както се гледа много болен човек. Усмихват се учтиво. Аз се изчервявам, срам ме е да лъжа. Първо, Джон Винсент Атанасофф не е българин и второ, не е открил компютъра. Компютър не се открива. Иначе трябва да почнем с Блез Паскал и Чарлз Бебидж. Компютърът е плод на многогодишния труд на много светли умове. Можели ли са римляните да направят компютър? Да го “открият”? Между другото, и унгарците смятат, че Янош Нойман е „открил” компютъра, отишъл в САЩ и станал Джон фон Нойман. Джафкаме се с тях незлобливо.
Малко отклонение. Джон Атанасофф получи патент за един първообраз на съвременния компютър (наречен ABC – Atanasoff-Bery-Computer) в дългогодишния спор със създателите на първата въведена в действие електронно-изчислителна машина с електронни лампи – ЕНИАК през 1946 година. Компютърът на Атанасофф и Бери не е бил довършен и никога не е работил, но създателите на ЕНИАК са ползвали някои от техните идеи. По това време е имало много механични изчислителни машини и няколко електро-механични (например МАРК-1 на д-р Хауърд Айкен от Хардвардският университет). Веднага след края на войната в САЩ и Англия се появяват първите “истински” изчислителни машини – ЕДВАК, ИАС (на фон Нойман), ЕДСАК, БИНАК, УНИВАК и т.н. Само след две години бил създаден транзистора, а по късно – и интегралните схеми. Със скърцане и запънки мощният влак на компютрите потеглил. Днес лети със скоростта на звука.
Иначе няма нищо, ама нищичко, с което да се гордеем пред света. Нищо не сме сътворили. Нямаме никакво участие в световната история. То и няма как, ние сме малка държава, не сме оставили следа. Това е ясно, тук претенции не можем да имаме. Но не сме оставили следа и в световната култура и изкуство. Нямаме Нобелова награда, нито една. Нямаме световен учен. Нито поет или писател, нашите са за вътрешна консумация.
Да вземем за критерий Нобеловите награди. Разбира се, не можем да се сравняваме с големите държави. Затова по-долу изпускам САЩ, Русия, Англия, Германия, Франция и Италия. Над 80% от нобеловите лауреати са от тези велики културни държави. Порових се да открия нобеловите лауреати само от средни и по-малки държави, сравними с нашата, както и от екзотични негърски, арабски, азиатски и латиноамерикански държави.

Литература: Австралия (Патрик Уайт-1973), Австрия (Елиас Канети-1981, Елфриде Йелинек-2004), Белгия (Морис Метерлинк-1911), Гватемала (Мигел Астуриас-1967), Гърция (Георгиос Сеферис-1963, Одисеас Елитис-1979), Дания (Карл Гелеруп-1917, Хенрик Коптопидан-1917, Йоханес Йенсен-1944), Египет (Наджиб Махмуз-1988), Исландия (Халдоур Лакснес-1951), Ирландия (Уйлям Бътлър Йетс-1923, Самюел Бекет-1969, Шеймъс Хийни-1995), Израел (Шмуел Агнон-1966), Колумбия (Габриел Гарсия Маркес-1982), Мексико (Октавио Пас-1990), Нигерия (Уоле Шоинка-1986), Норвегия (Бьорнстерне Бьорнсон-1903, Кнут Хамсун-1920, Сингрид Ундсет-1928), Полша (Хенрих Сенкевич–1905, Владислав Реймонт-1924, Чеслав Милош-1980, Вислава Шимборска-1996), Португалия (Жозе Сарамагу-1998), Тринидат и Тобаго (Дерек Уолкот-1992, Видиядхар Сураджпрасад Найпол-2001), Турция (Орхан Памук-2006), Унгария (Имре Кертес-2002), Финландия (Франс Силанпя-1939), Чехословакия (Ярослав Сейферт-1984), Чили (Габриела Мистрал-1945, Пабло Неруда-1971), Швейцария (Карл Спителер-1919, Херман Хесе-1946, Нели Закс-1966), Швеция (Селма Лагерльоф-1909, Вернер фон Хейденстам-1916, Ерик Калфелт-1931, Пер Лагерквист-1951, Хари Мартинсон-1974, Ейвинд Юнсон-1974), ЮАР (Надим Гордимър-1991, Джон Максуел Кутси-2003), Югославия (Иво Андрич-1961).
В този списък има все пак човек, роден в България – австрийският евреин Елиас Канети. Разбира се, една от причините да няма нито един български писател в списъка е езикът ни, той, както вече отбелязах, ни изолира от Европа. Но нима полският например е разпространен, а Хенрих Сенкевич и Болеслав Прус са световни писатели, а в списъка на нобелистите има четирима поляци. Да не говорим за могъщата руска литература, може би най-добрата в света. Културният свят извън Русия почти не чете на руски, но Достоевски, Гогол, Бунин, Чехов, Толстой, Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Пастернак и още много велики писатели са част от световната култура. А и малцина от писателите в горния списък са английско говорящи. Културният свят е забелязал творчеството им, независимо от езика.

Физика: Австралия (Уйлям Браг-1915), Астрия (Ервин Шрьодингер-1933, Волфганг Паули-1945), Беларус (Жорес Алфьоров-2000), Дания (Нилс Бор-1975), Ирландия (Ърнест Уолтън-1951), Норвегия (Ивар Йевер-1973), Канада (Ричард Тейлър-1990, Бъртрам Брокхауз-1994), Пакистан (Абдус Салам-1979), Полша (Мария Склодовска-Кюри-1903), Унгария (Филип Ленард-1905, Юджин Уигнър-1963, Денис Габор-1971), Холандия (Хендрик Лоренц-1902, Питер Зееман-1902, Ван дер Ваалс-1910, Хейке Йонес-1913, Фриц Цернике-1953, Николас Блумберген-1981, Симон ван дер Меер-1984, Герардус’т Хоофт-1999, Мартинус Велтман-1999), Швейцария (Шарл Гийом-1920, Феликс Блох-1952, Хайнрих Рорер-1986, Карл Мюлер-1987), Швеция (Нилс Дален-1912, Мане Зигбан-1924, Ханес Алфвен-1970, Кай Зигбан-1981), Шотландия (Чарлз Уилсън-1927).
И тук не броя големите народи в науката – Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия (СССР) и донякъде Италия. Не броя и някои огромни по население източни народи, които имат определени заслуги в някои области – Япония, Китай и Индия. Но има и много американски физици, носители на нобелови награди, които са с английски, германски, полски, унгарски, китайски, японски, индийски или друг произход. Както е добре известно, след Втората световна война щом някъде се появи гений в областта на точните науки, той веднага отива да работи в САЩ и става американец. Има над 40 известни учени, нобелови лауреати по физика, които само се водят американци. И отиват там не само заради парите – в САЩ ученият получава необятни възможности за работа и творчество. Ако някога се появи велик български учен (което е много съмнително да стане у нас, гените ни щъкат, но не могат да създадат голям учен, нямаме наука), той веднага ще се отрече от произхода си и ще вземе американско поданство. Между впрочем така е и с великите руски физици – повечето от тях са с еврейски произход. Такива са Ландау, Шкловски, Гинсбург, Йофе, Капица и още един полк. По времето на Комунизма те сменяха имената си с руски, а сега вече не ги сменят – направо отиват в Америка и получават поданство.

Химия: Австрия (Рихард Зигмонди-1925, Рихард Кун-1938, Макс Перуц-1962), Дания (Йенс Скоу-1997), Египет (Ахмед Зевайл-1999), Израел (Аарон Цихановер-2004), Канада (Герхард Херцберг-1971, Джон Полани-1986, Рудолф Маркъс-1992), Латвия (Вилхелм Оствалд-1909), Норвегия (Ларс Онсангер-1968, Кристиан Анфинсен-1972), Полша (Мария Склодовска-Кюри-1911), Словения (Фриц Прегъл-1923), Унгария (Георг фон Хевеши-1943, Аврам Хершко-2004), Финландия (Артури Виртанен-1945), Холандия (Якоб ван Хоф-1901, Пол Крутцен-1995), Чехия (Ярослав Хейровски-1959), Швейцария (Леополд Ружичка-1939, Владимир Прелог-1975, Рихард Ернст-1991, Курт Вютрих-2002), Швеция (Сванте Арениус-1903, Теодор Сведберг-1926, Арне Тиселиус-1948).

Физиология и медицина: Австрия (Роберт Барани-1914, Карл Ландщайнер-1930, Карл фон Фриш-1973, Конрад Лоренц-1973), Аржентина (Бернардо Усай-1947), Белгия (Албер Клод-1974, Кристиан дьо Дюф-1975), Дания (Нилс Финсен-1903, Август Крог-1920, Йоханес Фибигер-1926, Хенрих Дам-1943, Нилс Йерне-1984), Израел (Барух Блумберг-1976, Рита Леви-Монтачини-1986, Арон Сиечановер-1998), Испания (Сантяго Рамон и Касал-1906, Северо Очоа-1959), Канада (Фредерик Бантинг-1923), Норвегия (Торнстен Висел-1981), Португалия (Егаш Мюниш-1949), Румъния (Георге Паладе-1974), Унгария (Алберт Сент-Джорджи-1937, Георг Бекеши-1961), Финландия (Рагнар Гранит-1967), Холандия (Вилем Ейнтхофен-1924, Николас Тинберген-1973), Чехия (Карл Кори и Герти Кори-1947), Швейцария (Теодор Кохер-1909, Тадеуш Райхщайн-1950, Вернер Арбер-1978, Ролф Цинкернагел-1996), Швеция (Алвар Гулстранд-1911, Хуго Теорел-1955, Улф фон Ойлер-1970, Суне Бергстрьом-1982, Бенгт Самуелсон-1982, Арвид Карлсон-2000).

Много от световноизвестните личности са или от бившите социалистически държави или със славянски и балкански произход. Ето малък списък на някои от тях: Николай Коперник, Ян Хус, Фредерик Шопен, Ференц Лист, Никола Тесла, Франц Кафка, Берджих Сметана, Антонин Дворжак, Имре Калман, Ярослав Хашек, Карел Чапек, Шандор Петьофи, Тадеуш Костюшко, Мирослав Кърлежа, Джоузеф Конрад, Адам Мицкевич, Бранислав Нушич, Феликс Каниц, Янош фон Нойман, Енрьо Рубик, Станислав Лем, Бела Барток, Франц Лехар, Анджей Вайда, Милош Форман, Артур Рубинщайн, Чеслав Ньемен, Горан Брегович, Емил Костурица, Збигнев Бжежински, папа Йоан Павел II, майка Тереза...
Нямаме световно известна личност, ако не броим двамата Христовци - Христо Явашев (Кристо), дето опакова Райхстага и Христо Стоичков (но него започнаха да го забравят вече) Имаме и няколко певци, постигнали известност в областта на оперното пеене. И толкова. Великите ни революционери (Левски, Ботев, Бенковски) са напълно непознати зад граница. Не че стоят по-ниско от разни световно известни предводители на въстания (Уот Тайлър, Томас Мюнцер, Стенка Разин, Ян Жишка и др.), просто светът не ни обръща внимание. Имаме и няколко добри писатели и поети (Яворов, Вазов, Йовков и още неколцина), но и тях не са забелязали зад граница. Говореше се, че ще номинират за Нобелова награда Радичков, но не го сториха (то и няма за какво, спрях се вече на този въпрос).
Държавите, които споменах по-горе, са сравними с нас: Австрия – 8 милиона население, Унгария – 10 млн, Норвегия – няма и 5 млн, Дания – 5.5 млн, Словения – 2 млн, Латвия – 2.2 млн, Финландия – 5.3 млн, Холандия – 16.5 млн, Чехия – 10 млн, Швеция – 10 млн, Швейцария – 7.5 млн, Ирландия – 4.2 млн, Белгия – 10.5 млн... Наблъскали са световната история с имена и постижения, ние нямаме такива.
Казват: Турското робство е виновно. Ама ние сме свободни вече 140 години. Трябваше досега българският творчески гений да се изяви. И не само творческият.

Редактирано от nick_22O2 на 14.11.08 09:56.