Нашите „писатели” и „историци” не написали нито веднъж името на Аспарух, създателят на държавата им. Все едно, че не е съществувал. Няма и дума за Тангра, върховния бог. Учените глави от „литературните школи” на Симеон не обелили дума не само за основателя на държавата ни и за великия бог Тангра, но и за каквото и да е събитие в нашата история. Нито дума за нищо! Невероятно! Даже за Крум Страшни няма нищо от български произход, а половин Европа треперела от него (така твърдят византийските летописци). И все пак той е пра-прадядо на Симеон Велики. Защо бе, Симеоне, защо не написахте с твоите пишман писатели някоя и друга дума за България?
Но не само писменост сме нямали. Въобще не знаем със сигурност какво са строили българите чак до Симеон. Ето и цитат от Иван Вазов (в пътеписа Велико Търново): "... У нашите предци зодчеството (демек строителството – б.а.) е било в първобитно състояние... То даже не е съществувало, както не е съществувало и никакво изкуство. Всичко е било сляпо и неумело подражание на византийците: мраморните колони, капители, корнизи и статуи, що се срещат тук-там, са били довлечени от стари римски градища. Както не са имали изкуство, така не са имали и литература и история. Литературата е била преводни духовни книги от гръцки, а историята - кратки и откъслечни бележки на вътрешните страници на тия книги... Византийските императори са имали придворни историци, които са оставили цели томове с описания на историческите събития, но нашите не се сетили да подражаят и в това нещо на византийците..."
Някои се мъчат да оправдаят невежеството на българите с произхода ни. Вярно, произходът ни е варварски, но вековете си минавали, а цивилизовани не сме ставали.
Никифор нападнал Крум, превзел Плиска (нея често я превземали) и “палатите му погълнал огънят”! Като какви ще да са били тия палати в Плиска, камъкът не гори лесно? Май ни е срам да си признаем, че страшният Крум е живял в дървена хижа. Ето впрочем една вписка за опожаряването на „двореца” на Крум от византийския летописец Теофан Изповедник: „... Никифор прекарал няколко дни в резиденцията на безбожния Крум, след което я напуснал, опожарявайки всички жилища, заедно с оградата от забити един до друг колове”. Няма грешка! Резиденцията на Крум била обградена с колове. И това става в 9 век – по времето на Михаил Първи и Лъв Пети, при които Константинопол и цяла Византия тънат в разкош! Процъфтява и Свещената римска империя при Карл Велики и Луи Благочестиви - Европа е отрупана с дворци, крепости и катедрали! Рим е вече на повече от хиляда години.
За цялото първо българско царство имаме един мадарски конник да покажем, уж Тервел го бил направил и го надписал на гръцки. Че как Тервел ще изсече лъв? Не че е кой знае какво да изсечеш едно животно. Лъвове по нашите земи обаче не е имало никога, даже кановете ни още са нямали менажерии. Тервел изсякъл две изречения на гръцки, встрани от коня и лъва. Споменава някакви свои чичовци в Солун! Че нали е син на Аспарух, единственият му чичо в тая част на Европа е Кубер, а той никога не е успял да влезе в Солун. Ама нашите родни херодоти гузно мълчат за чичовците, хем им се иска Тервел да е надписал скалата (даже да е издълбал коня, лъва и кучето), хем да е син на Аспарух. Впрочем, ето и надписа:
„....на българите ......и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си – б.а.).............негов един ............чрез договор вождът Тервел даде на императора ..........5 хиляди .........императорът заедно с мене победи добре”.
Забележка: „Носоотрязаният имератор” е Юстиниян II Ринотмет. Отрязали му обаче не само носа, а и езика и го натирили от трона на Византия. По-късно пак станал император с помощта на Тервел.
От друга страна барелефът на скалата като художествено произведение не струва много. Конят е несъразмерен. Десет века преди това големите цивилизации са оставили истински шедьоври на изкуството – най-различни животни (не само коне), сгради, рисунки, скулптури, фрески... Че и траките са рисували къде-къде по-сносни животни. Да не говорим за Египет, две-три хиляди години по-рано.