наказанията за роби в Древен Рим според вината били от бой с тояги до разпъване. В края на краищата робите са се разглеждали от правна гледна точка като говорещи вещи и стопанинът им имал право да ги убие, без да носи наказателна отговорност. А ако робът убиел господаря си, всички останали роби намиращи се в къщата по времето на злодеянието са били разпъвани на кръст заедно с него, защото не са предотвратили наказанието /напр. убийството на Гай Педаний Секунд - градския префект на Рим по времето на Нерон/. Макар че по времето на империята наказанията донякъде били смегчени, даже на един от островите на Тибър по времето на Клавдий била отворена болница в която се лекували болни роби, чиито господари ги изоставили. Но в никое друго антично общество робът не можел сам да спести пари за откупването си, какт в Рим. Т. нар. пекулий бил напълно позволен, въпреки че юридически робите нямали право на собственост. Освободените роби станали особено влиятелни по времето на Юлиево-Клавдиевата династия, а синовете им дори надявали тога и заседавали в Сената. Това било наистина прецедент в древните общества. Нито в демократична Гърция, нито в Персия, робът не могъл и да си мечтае, че той или потомството му ще се издигнат от низините до върховете на властта /напр. бащата на имп. Диоклециан бил роб/.
Но ето какво мислил Сенека по въпроса за робството в нравствените си писма до Луцилий /писмо XLVII/:
(17) Он раб! Но, быть может, душою он свободный. Он раб! Но чем это ему вредит? Покажи мне, кто не раб. Один в рабстве у похоти, другой - у скупости, третий - у честолюбия и все - у страха. Я назову консуляра8 - раба старухи и богача - раба служанки, покажу самых родовитых юношей в услужении у пантомимов. Нет рабства позорнее добровольного. Так что нечего нашим слишком разборчивым гордецам запугивать тебя. Будь с рабами приветлив, покажи себя высоким без высокомерия: пусть они лучше чтят тебя, чем боятся.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите