|
РЕЛИГИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
МИТОЛОГИЯ
Цялата вселена е създадена от върховния бог ТАНГРА.
Състои от три свята:
горен - небесен свят
среден - земен свят
долен - подземен свят.
Средният свят е видимата част на вселената, а другите са невидими.
После ТАНГРА създал добрите и злите алпи (АЛП = ДУХ = БОГ).
Алпи първо поколение (мъжки и женски) - БЕРГЕН и УРАН.
БЕРГЕН - алпът (духът) на хаоса, природните катастрофи, слънцет може да приема образа на гигантски дракон.
УРАН (женският дух) алп бика на живота и любовта може да приема образа на жерав, лебед, змия.
По волята на ТАНГРА от тях произлезли алпите от средно поколение:
ТАМА - алп на планините, сушата и тъмнината
УЛЯТ - алп-бика на мора и болестите
ДЖИЛ - алп на ветровете
КУБАР - алп на бурите, мълниите и небесните води и дъждовете
САМАР (Сабан, Амур, Карга…) - алп на светлината, плодородието и изобилието
КЕРМЕК (Бай Терек - алп на горите;
АРЧА (Ерми, Артиш) - алп-бика на девствеността и горските животни
ЧАК ЧАЙ (Ашна) - алп-бика на полските растения, която по волята на Тангра е възникнала от утринна капка роса.
АЛПИ ТРЕТОПОКОЛЕНИЕ
СУ АНАСИ (Хатин, дъщеря на Тама и Улят) - алп-бика на водните животни
АЖДАХА (син на Тама и Улят) - алп на разврата и прелюбодеянието
ШУРАЛЕ (син на Тама и Улят) - алп на сушата и смъртта
КУК КУЯН (Ташбаш, син на Тама и Улят) - алп на пътищата, търговията и разбойничеството
ТУН-БУРИ (син на Кубар) - алп на удавниците
БОРИ(с) (Барин - син на Кубар) - алп на победата и славата
ЯНГР (син на Кубар), алп на дъжда и славата
БУЛАТ (Мал Могер, Булюмар, Малмиш, Баламир, син на Тама и Улят) - алп на скотовъдството, който можел да приема образа на гигантски бик
КИШ-ТАРХАН (Тайгас) - алп на зимата (дядо Мраз)
БАЯН (Джок, син на Кермес покровителстван от Арча) - алп на изцелението, гаданието и шаманството
ТАМА-ТАРХАН, АЖДАХА, УЛЯТ и ШУРАЛЕ са зли, нечисти алпи
ШУРАЛЕ - ШЕЙТАН (Дявол, Сатана)
Плътта на хората е създадена от тялото на ТАМА-ТАРХАН.
Затова в плътските желания на хората и постъпките им в изпълнение на тези жела-ния има низост и злина.
Тези желания и постъпки омърсяват душите на хората. След смъртта на човека, неговата душа е подложена на проверка между Земята и Небето.
Ако омърсяването на душата не е голямо, тя се пречиства и въздига в небето. Ако душата е претоварена с мърсотия и зло, тя пада в подземния свят (Тама) и се превръща в зъл дух - ЙОРЕГИ.
Представителите на фундаменталисткото танграистко течение ТОРЕ - МАДЖАРИ, са го разбирали така:
ТАНГРА е сътворил невидимия свят, а целия видим свят и човека, с негово разрешение, е сътворил ШУРАЛЕ.
Само душата на човека е сътворена от ТАНГРА.
.
За да могат душите след смъртта на човека да се издигнат в небето при ТАНГРА и да получат от Твореца вечно блаженство в невидимия свят, трябва напълно да се откажат от всичко плътско и да спазват пълно равенство между хората.
Не трябва да има подчинение, държава, чиновници, войска, завист, пари, богатства и бедност, лично имущество, даже жените трябва да бъдат общи/
ОБРЕДНОСТ
Главните молитви са били две: зимна и лятна.
ДЖИЕН - лятната молитва с молба към ТАНГРА - а зимната е в чест на духовете на предците - НАРДУГАН (Мардукан).
Тази молитва се водела от колобър, които на гърдите си ималл изображение на Тангра.
По време на молитвата гледали в небето с вдигнати нагоре ръце.
Народът считал слънцето, луната и звездите за очите на ТАНГРА, за това се молели при изгрев слънце.
За колобри се избирали кханове или членове на техният клан.
ЛЯТНА МОЛИТВА
КАРМАТ - мястото на молитвата е висока поляна, оградена с нисък плет с три врати: източна - ТАНГРА КАПА, северна - КУК КАПА и южна - ЕР КАПА.
Западната е затворена за злите духове.
В средата на КАРМА (поляната) растели красиви дървета, а най-красивото от тях е свещено дърво - БАЙ ТЕРЕК.
Описание на ритуала… (том ІІІ, стр.114-117), като в края се раздава храна от жертвените животни: бял кон, бял бик и бяла ов-ца. Храната се приготвяла върху три големи огнища.
.
ЗИМНА МОЛИТВА
НАРДУГАН - провеждала в десетия месец и започвала от хора с маски на лицата и с най-причудливи облекла КУКУИ (кукери).
Те излизали ололо шатрите и със силни викове и прогонвали нечистите духове.
С оръжията чукали пред всяка шатра, а после, влизайки вътре, я опушвали с димящи факли от конски фъшкии,понеже нечистите духове се страхували от този дим.
Процесията, завършвала при гробището, където обесвали чучело на ТАМА ТАРХАН с ритуални песнопения, след което запалвали огньове. Накрая всичко приключвало с всеобщ пир и веселие.
Редактирано от ropaнчe на 02.03.08 23:13.
|
РЕЛИГИЯТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ [re: lvn]
