за главните букви. Да акцентира кой както иска. Аз го въприемам в положителния му смисъл, както и да е направено.
И аз бях засегнал темата за оръжията, които ти засягаш в текста, който не упях да поставя и загубих. но рабира се от моя гледна точка и с обрантите заключения.
Ще напиша нещо по-кратичко на онова с което не успях да отговоря.
Отзад напред(на онова което бях написал):
Хуните не донасят стремената в Европа(там вече ги е имало) но налагат масовата им употреба. Защото налагат нов начин на водене на война. Не напразно в един византийски "стратегикон" (няма как да си спомня точно кой го писал и точно кога) се дефинира нов начин на военни действия, нова основна бойна единица - конницата и директно копираното и от аварите оборудване и въоръжение. Авторът е постъпил практично - копирал директно изпитаното и доказаното. Ако искаш да победиш враг, който има някакво преимущество трябва да ползваш неговите средства.
Твърдението, че стремената са необходими за стрелба с лък, мисля, отпадна. Не са необходими дори и за използване на леко метателно копие (и в двата случая стремената са от полза но може да се мине и без тях). Не може обаче да размахваш дълъг меч на гърба на кон без стремена и да не паднеш(или да си нестабилен и да загубиш двубоя).
Наистина стремената са задължителни за ползването на мечове. От друга страна и хунската и последващите азиатски конни тактики не залагат на работа с меча (или сабята). Азиатските конници са леко въоръжени, бързи и маневрени и силата им не е в директен сблъсък с тежка пехота. Като пример си спомни (макар, че нещата са разменени и макар да е филм - "смело сърце", е правдоподобен) леката шотландска пехота с дълги копия и тежката английска конница.
Силата на хунските конни армии е в това, че докато съответната славянска или германска пехота се събере и разположи на бойното поле - бързите хунски отряди са обрали и подпалили половината села наоколо.
Хунската тактика, както и по-късната татарска се основават на масиран обстрел с лъкове. Ако успеят да разредят достатъчно пехотата, едва тогава приближават и доубиват ранените (здравите са избягали) със саби, което не може да се нарече двубой със сабя. Ако не могат да я докарат днес до тази фаза - изчезват зад хоризонта и пробват утре. В крайна сметка успяват, особенно ако са по-многобройни. Всъщност те рядко влизат в сражение с по-многоброен противник(имат възможност да го избегнат и да търсят по-малоброен). До тук стремената, като че ли не са им необходими кой знае колко. Но всъщност не е така. Един конник от европейска конница по онова време рядко прекарва на кон повече от ден. Докато за хуните и всички техни азиатски последователи бързата езда на големи разстояния е ежедневие. Това е невъзможно без стремена. Без стремена ездачът при бърза езда но не в галоп напряга най-разнообразни групи мускули и вниманието му постоянно е заето с балансирането върху гърба на коня. Това не може да се праткикува повече от два три дена. Седмици и месеци на коня може да се изкарат само с удобно високо седло и стремена (при които за баланс се използват само силните мускули на краката). Даже ако се укрепи добре в седлото ездачът може и да подремне(като съм подремвал аз докато съм марширувал в казармата). Да оставим воиниците, в едно централноазиатско племе висички яздят - и жените и децата и кучетата и котките. Това също налага повсеместното използване на стремена.
От тук обаче не може да се направи логическо заключение, че хуните(и останалите моголоиди) са откриватели на стремената. Напротив - хуните и останалите монголоиди станали мобилни и достигнали европа едва когато се научили да язят коне. Дълго преди тях други народи със сходен начин на живот но с Европейски произход яздили коне в Централна Азия, след като пристигнали заедно с конете от Европа. Дали стремената са приложени за пръв път от галите (като се има предвид развитието при тях първо едно стреме замо за по-лесно възсядане и после две за по-лесна езда) и предадени по веригата до скитите в подножието на Алтай или пък посоката е била обратна - от скитите към галите за нашия случай няма значение - европейските народи са ползвали стремена още преди хуните да се научат, че конете освен за ядене стават и за яздене. В исторически източници информация за стремена кой знае каква няма. В археологически находки стремената започват да изобилстват с нахлуването на азиатщината в европа. но ето тази скитска гробница в Памир ли беше, в Алтай ли от 3-4 ти век показва, че скитите имали пълно оборудване - масивно седло и стремена доста преди хуните да се качат на кон. въобще всичко свързано с коня (освен как се пече на скара) и ездата азиатците научили от скитите, а последните са европейци макар и в средата на Азия). По същото време паралелно на скитите се срещат стремена и в Европа макар и рядко. Според мен стремената са се появили в Европа но са получили повсеместно приложение при скитите в степите на Азия от които монголите са ги усвоили заедно с ездата на кон. Историческите документи няма да решат спора - думата има археологията, а тя едва сега започва да говори.
В Галските войни на цезар май пишеше, че германците използват коня колкото да стигнат до бойното поле. Наистина Да размахваш меч от гърба на кон в германската гора е умряла работа. Сума клони ти пречат и една част от тях се опитват да те ударят по главата.
При галите обаче нещата не стоят така. Галските двуколки завладяли западна европа и сравнително бързо били изместени от коннца от ездачи.
Употребявам "арийци" за по-кратко. "Индоевропейци" е само негов заместител откакто арийци стана мръсна дума макар, че му се придава друг смисъл. Може би е най-точно и най-дълго - бели хора от европейския север.

Редактирано от Arient на 15.01.08 17:15.