Много емоция, малко акъл.
Съветвах те да не спориш с мен като личност, която стои зад даден ник, а да се дистанцираш от личното си отношение и да съумееш да видиш само поднесената информация, но явно съм те надценила, такава грешка втори път няма да направя.
Гледам, и ти като повечето български мъже смятате, че като сте били на казарма година и сте носили автомат, разбирате от война. Това е горе долу като да отидеш в Лондон за три дни и да претендираш да познаваш английския характер :)
И понеже ме съветваш да си гледам работата, за която съм учила, сега като си погледна дипломата да видя коя е точно тя ми се мярка, че като тясна специализация на историята имам освен антична и военна такава, така че мисля, мога да претендирам да поназнайвам това онова
Видях много излияния за Кеворкеан, за п-к Косев, но така и е те видях да говориш конкретно за военната история.
Да бъдем методични и да караме подред :)
Войната, г-н Старинар, е насилствен акт целящ да принуди противника да действа спрямо нашата воля. Това е класическата формула за войната, която е дадена от Клаузевитц. Смешно е някой дори да си помисли, че разбира от война, ако дори не го е чел. Някой го оборват, други допълват, трети просто следват буква по буква, но няма военен историк, които да е минал без него.
Основна цел на войната никога не е било тя да бъде спечелена, а да принудиш противника да сложи оръжие, да го обезоръжиш, ако щеш. причини за войната са враждебните намерения, а не чувството за враждебност, за което ти намекваш неадекватно :) И е много важно да се прави разлика между различните видове война - абсолютните, тоталните и реалните. Учените особено много дискутират това, което наричат диалектиката на войната - тенденцията войната да достига своите екстремни възможности, защото всяка от страните се страхува, че другата ще отиде по-далече от нея и така ще има предимство и желаейки да го избегне сама стига до крайности. Този особен закон ограничава собствената воля и решения, защото ги прави винаги зависещи от решенията на другата страна. Това е абсолютната война, при която се стига до абсолютните точки. Но в реалността, войните, които се водят никога не са абсолютни, тъй като противникът е много или малко познат, така че всяка страна може да си даде реална сметка до къде стигат възможностите му, съответно до къде да простре своите собствени.
Така че войната си остава жив организъм със своите закони. С цел да разоръжи противника или поне да го накара да мисли, че е изправен пред такава възможност. Войната никога не е край и цел сама по себе си, тя никога не е желанието да победиш на всяка цена, тя не е изолиран акт, но и далеч не е само продължение на политиката с други средства, т.е., единствено нейна подчинена и неин инструмент. Войната е и културно явление, дори социално в степен в която изпълнява ролята на регулатор.
|