|
|
| Тема |
 Re: Името Менуморут [re: saur] |
|
| Автор |
Cтapинap (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 10.12.07 00:42 |
|
|
|
"То и че е бил български болярин не е съвсем сигурно "
Точно според Gesta-та е сигурно,че е българин ! Защото иначе нямаше там да пише ,цитирам по памет,че си е смирил "българската гордост".
И тази данна има еднозначно значение ! Която не може да се оспори с алабалистика от рода на тази с която българина Григорий Цамблак се превръща в румънската книжнина още от 18 век във...румънеца Цамблак.
Не е аргумент също така и споменаването на т.н.козари. Та в Трансилвания поне от 2000 години живеят различни етноси.И до сега -унгарци,немци,русини,цигани и още Бог знае какви други.
Но от 1920 г.се управляват от румънци и Трансилвания официално е част от Румъния.
А има и нещо друго -"козари".........Защо да са непременно историческите хазари ,които нотариус П ей така,само за да демонстрира колко е учен ни в клин ни в ръкав заселва около Муреш ?
Твърде е възможно това да е обикновен ироним -козари ,защото в този район масово отглеждат кози ,вместо обичаните за равнините други млекопитаещи.
Все пак да не забравяме,че и "етнонима" влах изначално /семантично/също е ироним и едва по-късно придобива други значения -социокултурно и етническо.
Не е аргумент също така и позоваването на Мороут за Константинополския император като негов сюзерен.
Че не е ли вярно ? Ами вярно е ,стига да оставим старата хронология а ла Златарски и ред още стари историографски клишета и съобразим ,че действията на унгарците срещу Мороут се развиват между 930-932 г.
Какво излиза тогава-интересуващите ни събитията от Геста Хунгарорум са от време през което даже българския цар Петър официално се води като внук на този император / Роман І /.
Има и друго,но за да не става "опус",ще завърша с един "мълчалив аргумент"в подкрепа на българския произход на Мороут ,като припомня ,че още преди 30 и повече години проф.И.Гълъбов установи наличието на архаичен лексикално- български пласт в говорите именно в тази част на територията на Румъния ,отвеждащ към ІХ-Х векове
| |
| |
| 
|
|
