свързано мисля, с отношението към византинизма и отношението към религията.
Приемането на византийското православие неизбежно води до ускорено, макар и ограничено налагане и на социалния модел, а това е означавало съпротива.Тази съпротива по условие се насочва срещу идейната основа - самото православие.Предхристиянската религия едва ли е предоставяла добра идейна база за критика срещу новата вяра, а и сурово се е преследвала.Естествено е при това да се създаде ерес - хем декларира, че е християнска, хем отрича основополагащи догми на официалната религия, на които пък се опира политическото господство.
Разбира се - постулатите на ереста отиват отвъд очевидната политическа пропаганда.Това пък се дължи на отношението към въпросите на религията, типично за всички хора в едно време, когато атеисти просто не е имало.И философия собствено не е имало.Без дори да искат, всички изкушени от мисленето хора са мислили в категориите на религията.И в границите на понятията, които са могли да придобият чрез обучение.В България е имало много за времето си ограмотени мъже, но огромната част от тях - само на български.Владеещите и гръцки са били твърде малко - висшите чиновници и висшите клирици.Преводната и новосъздадената на български религиозна литература почти се е изчерпвала със свещени текстове и малко напътствия.Като всяка новост, новата религия е събудила огромно любопитство и безкрайни спекулации.Не са били само богомилите - имало е множество учители, проповядващи различни доктрини.Но като ерес се е наложило богомилството, защото е удовлетворявало едновременно духовна и политическа потребност.