Венци, ам и ти не си съвсем прав.
Звукът Ъ едва ли сме го възприели от турците. Прав си обаче че го е нямало в старобългарския, респ. в старославянския. Буквата Ъ е отразявала първоначално един особен звук, който с развитието на езика е изчезнал. Горе долу е бил нещо средно по произнасяне между О и У. Затова някои чужденци са научили БУЛГАР, а други БОЛГАР. С течение на времето на мястото на този особен звук се е развило в различните български диалекти някъде в звук Ъ, някъде в звук У, другаде в О и имаме българин или блъгарин, болгарин, бугарин....
В повечето диалекти все пак е българи, което е и кодифицирано в стандартизирания новобългарски език.
Що се отнася до краесловното Ъ изписвано в стария правопис до 47г., то той е отглас от старобългарския и старославянския в които не е можело думата да свършва със съгласен звук и за това в повечето случаи е завършвала с тази особена гласна ( когато последната съгласна е твърда) за която споменах по-горе. В края на думата изцяло са спрели да го произнасят и не са го заменили с друг звук, но изписването е останало.

Редактирано от gioni на 14.09.07 22:35.