Ах, що му сторий на твойта майка /2/
(леле мори Стойно влаино,
леле мори бела гъркино+),

та те пратила уров да бериш /2/,
меж два друмте памук да прашиш.
Там поминае черни татаре,
ти посакая стамне със вода,
ти се измами, ойде му даде,
не ти фаная стомна со вода,
тук ти фанае белата ръка,
те префърлиа на бела кона,
те намазая катран и писа,
та те носиха от село село,
на твойто село от врата врата,
/от врата врата/, на майкина врата.
Тамо излезе Стойнина майка:
- Махай се оттука, черна циганко!
- Ах, майко, майко, стара ле майко,
аз не съм, майко, черна циганка,
туку съм, майко, Стойна влаина,
/Стойна влаина/, бела гъркина.