В отговор на:
кои са другите неща, които е правил по-рано, щото има келепир?
1. Преди Освободителната война граф Игнатиев и Александър II се допитват до него къде руските войски да преминат Дунава. Той им посочва място на щурма при Свищов а не при Русе, както са смятали първоначално, защото там брегът е слабо охраняван, и за това получава доживотна пенсия от руското правителство.
2.Прославеният войвода взема откупи от турци заради отвлечени българки в размер на 30 000 гроша, торби със злато и жълтици.
3. Kогато през 1875 година изпраща чета за Босна и Херцеговина и обяснява на юнаците:"Вие сте млади и не знаете как трябва да се бори човек за свобода. Хора като нас трябва да обират, да крадат, да лъжат и тогава да си постигнат целта." И великодушно дава за делото 180 златни наполеона.
4. Едва 23-годишен се оженил за Минка - дъщеря на богат селянин през 1853 година.
5. В село Хотница турците отвлекли Кина - сестра на негов приятел, влязъл през комина, убил агата, взел откуп от 30 000 жълтици (такъв откуп той взема още два пъти) и избягал... Все пак пропаднал в затвора, а при мъченията нахлузили на главата му торба с негасена вар, която заптиите от време на време удряли с кол, та да го задуши...
6. През 1863 г. се преселил в Зимнич, захванал се с търговия и се върнал в България, та да си събере парите.
В автобиографията си признава: "Пари си имах." Тогава се сетил, че ако се ожени, ще стане румънски поданик и правителството няма да го върне на турците. За жена избрал Фросина, най-малката дъщеря на търговеца Лазар Чехларя.
7. Министър Иван Братяну и шефът на румънската национална гвардия Кандилян Попеску го вземат под своя защита и го предава на руснаците. Те му предлагат да живее в Одеса, дават му 500 наполеона да се устрои, а после и 75 наполеона пожизнена пенсия.
8. По време на Руско-турската освободителна война се присъединява към руските войски като съветник.
През октомври 1878 г. е вкаран в затвора в Марджинени с 6-годишна присъда за обир.
Пише писма до Братяну - шефа на Румънската национална гвардия но след като нямал вече добри препоръки от Русия, става да излежи 6-годишната си присъда, и майстори лъжици и гаванки, а в събота бръсне затворниците.
9. Тогава Филип Тотю прави тъжното си прозрение: "Понеже България се освободи и всякой гледа да хвани своя кокал, за мене никой и не питаше."
10. Войводата Филип Тотю излиза от затвора в Марджинен на 6 юни 1884 г. отива в Зимнич взима си четническото знаме и хайдушката униформа и с целия си някогашен блясък са явява при княз Александър Батенберг.
Той го награждава с Кръст за храброст, а Филип Тотю му подарява знамето и четническата си униформа.
На 1 декември 1884 г. Народното събрание гласува за него и Панайот Хитов 200 лева народна пенсия.
11.Филип Тотю бързо похарчва парите и за да преживява, сключва договор с кмета "да варди селската гора в нашето землище от днес 28 август 1885 до 23 април 1886 г. и да не позволява никому да отсече и едно дърво". Тук пък се срещнал с една жена, изгонена от мъжа си, която му поискала пари да се прибере при баща си в Две могили...
12. Народното събрание обаче му намалява пенсията от 200 на 100 лева. Toгава се хваща за молива и пише до княза да върне старите им пенсии от 200 лв., за "да не би нещастието да го тикне към фаталност и отмъщение"
13. Войводата настоява и пред сръбското правителство да му признае революционните заслуги, надявайки се да получи поборническа пенсия. Преговорите се точат доста дълго. На 8.I.1897 г. му дават диплома и медал...
14. Филип Тотю решава да припечели от своята биография и на 4 ноември 1899 г. сключва договор с издателя Д. Дробняк за издаване книгата на собствени разноски. Една бройка му излиза 85 сребърни лева. Най-напред дава 500 лева, после взима 1000 бройки и плаща една трета, след два месеца - нови 1000 бройки и още една трета, а при получаването на последните 2000 бройки се задължава да доплати, колкото му е останало.
15. Книгата излиза през 1900 г., но не носи очакваните печалби иТотю пак остава без пари. Продава къщата си в Русе и живее в дома на жена си Велика в Две могили. Там умира на 22 март 1907 г., беден и забравен от всички.
Тъй като въпроса за келепира ти си задал както виждам на копривена метла, a си го адресирал до мен, аз отговорих вместо него, като се надявам се и той да ме допълни...
|