Езика им изобилства от думи с български корен и романски окончания.За старото облекло,неизменната"палария",дълга,до над коленете,бяла риза,цървули.
Архитектурата-с елементи характерни за Австроунгарските къщи края на 19,началото на 20 ти век.Полуподземен етаж/мазе/Външна стълба,водеща до салон/хол/,от който се влиза в останалите стаи.От вън,с намекващи за лукс орнаменти,фризове,оформяне на прозоречните отвори.Покрив-Характерни керемиди тип рибена люспа,каквито се срещат по край Дунава и на север в Сърбия и Унгария.
Освен хората близки до нашите,имат и изцяло свои,които са /поне за мен/много трудни.Традиционни музикални инструменти-в близкото минало-цигулка.Сега-добре познатата ни духова музика.Още се помни Йоне-виртуозен цигулар,когото прекарваха нелегално през Дунава с лодка,да свири по празниците.Интересни специфични обичаи.Нямат местни приказки и разкази,запазени от по-стари времена.
Старите хора,особено жените не знаят,или само разбират български,без да го говорят.До 70-те години те не са имали никакви битови контакти с българоговорящи.Тези,които сега са на 65-70 год.говорят свободно Български,с акцент.При поколението на 60-те акцента липсва,или едва се долавя.От може би същите години/1960/на сам имат масови бракове с Българи,като бързо се претопяват.Като цяло елементи на много интересна своя култура,която за съжаление бързо ще бъде претопена.Началото на този процес започва с телевизора и сръбската музика,която 70-те години из цяло вече ги беше завладяла.
|