|
Тема |
Латинците ползват rex-крал ... преглед на титлите [re: N*ы{b}l©®™] |
|
Автор |
deLake (sir) |
|
Публикувано | 09.01.07 21:37 |
|
|
В латинските извори се полва rex, т.е. крал. Титла с една степен по-ниска от императорската.
Гърците изполват архонт. Архонтите не са министри, а нещо по-скоро като бай Тошовия Държавен съвет, т.е. колекнивен държавен глава. Архонта е републиканска титла, а в античните републики е имало принцир за колегиалността - т.е. висшите органи са колегия; за разлика от монархията (моно - един, архо - управлява). За бълг. владетели е извоплвана в смисъл управител, владетел. Според виз. държ. доктрина всички владетели са подчинени на императора - щяло им се.
Нека не бъркаме Борисовата титла княз с по-следващата инфлация довела я равнозначна на кмет. При Борис І княза си е независим владенел. Симеон І въвежда цар (до тогава не е имало такава) като аналог на император. От там пада райтинга на княз до принц, херцог, фюрст, дук (дуче ) - макар и тези титли в известна степен да са свързани с автономност - напр. Великото херцогство Люксембург.
Борис І от държавно-историческо гледище е княз, но е наречен цар за зазслугите му свързани с покръстването на България. Технически погледнато за Борис І и двете се използват и то съвсем оправдано, защото при Борис І титлата княз означавала независим владетел.
__________________________
|
| |
|
|
|