|
Рядък случай наистина и ако имаш рецептата как един famulus може да бъде и щастлив,моля не бъди егоист-сподели я с мен/може и по бележника/
Поставяш интересни въпроси. Но най-напред едно малко уточнение.Наистина паметта те е подвела.Маджарите "вият като вълци"но не в "Чудото с българина" ,а в Н-та глава на "Житието на Св. Кирил философ",в която се описва епизод от херсоно-хазарската одисея на Св.Кирил......."Ала когато си правеше молитвата през първия час нападнаха го маджари които виеха като вълци и искаха да го убият"
Тук цитирам по същата христоматия която си чел -автори освен К.Куев,П.Динеков и Д.Петканова,изд.1967 г.
Най-вероятна причина за грешката е ,че в христоматията са включени и двете произведения.
Иначе "маджарско виене"няма както в превода от тази христоматия,така и в превода по Х.Лопарев който ползва Златарски в студията си за българските известия в славянския превод на хрониката на Симеон логотет и метафраст.
Между другото от месец -два за мое величайше удоволствие разполагам и с фототипното издание на най-ранния Троицко-Сергиевски препис на "Чудото с българина"/в Пролог от 14 век/ но на ....поради есенни грижи от рода на варене на ракия/сливова/,правене на туршии и приятни превъплощения на гроздовия сок,още не е дошъл ред да се позанимая с преписа.
Но мисля едва ли има нужда да се аргументирам и чрез него предвид по горенаписаното.
Както и да е ,наистина цялото "чудо"звучи наистина автентично.За съжаление нямам наблюдения върху литературата посветена на него ,но предполагам че това не е убягнало от полезрението на авторите /поне на някои от тях/.
Накратко казано аз също считам, че макар и известно само в средноруски преписи Чудото ни среща с автентичните разказ,изказ и мирозрение на наш съотечественик живял най-общо през втората половина на ІХ-първата четвърт на Х век.
Ето защо то има неоценима стойност за погледа ни "без маска и грим" върху живота на обикновените българи от тази тъй-отдалечена епоха.
Аз имам наблюдения върху някои интересни моменти от Чудото, които мисля
досега не са били обект на внимание но ще ги оставя за друг път,тъй-като акцента за случая пада върху "маджарското виене".Тоест преминавам към ЖК където то се среща за първи /и мисля единствен/ път
изобщо като специфична етнографична особеност на ранните маджари.
Известно е,че на ранните маджари се приписват какви ли не най-меко казано екзотични навици и привички.Например Саксонския аналист споменава между другото ,че те разкъсвали сърцата на пленниците и ги ядяли с голямо удоволствие.Но и той,а мисля и другите хронисти не споменават за "вълчо виене"на маджарите.
Сал едно Житието на Св.Кирил ни среща с него.Разбира се това не означава че не трябва да му вярваме.Както е известно акад.И.Дуйчев убедително доказва още преди няколко десетилетия,че първообраза на ЖК е съставен преди 882 г.не само приживе на Методий,но както изглежда и от самия Методий.
Следователно сведението за "виенето"трябва да е автентично и идва както се казва от източник от първа ръка.Методий сам е участвал в хазарската мисия и няма кой друг освен него да знае за срещата с маджарите през 861 г.,как е реагирал брат му и пр.
Какво обаче е било това "вълчо виене" което толкова е впечатлило Методий ? -нищо повече от обикновен и познат за всички КОННИ народи боен вик,който наред с тропота на препускащите коне,развяването на гриви ,опашки,пискюли,пера и драперии по амунициятя на конете и облеклото на ездачите е трябвало да вледенява съзнанието на нападнатите и парализира волята за съпротива.
С една дума обикновен боен вик който сме гледали много пъти по уестърните с индианско участие.Мисля че тъй-дивашки са крещели препускайки ,не само хуни и пр.варвари ,но и "цивилизованата" кавалерия на елини,македонци и римляни поне до времето когато християнството налага друга специфика в този аспект на военно-кавалерийската практика.
Нека от тук обърнем внимание на един интересен момент. Слава богу не съм срещал другаде вълк освен в Соф.зоопарк и никога не съм чувал как вие вълк на свобода.
Но някои сателитни канали специализирани между другото и на фаунална тематика често са ми предоставяли такава възможност да чувам вълчо виене,че мога да да направя следния категоричен извод-ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ТОНАЛНОСТА И МОДУЛИРАНЕТО ВЪЛЧОТО ВИЕНЕ ИЗОБЩО Е НЕСЪВМЕСТИМО с представата за възпроизвеждането му от движещ се обект/обекти/,като например препускащ конник/щи конници/ или дори тичащ човек/щи хора/
Впрочем дори самите вълци НИКОГА НЕ вият когато преследват или нападат дивеча !
Всичко това се потвърждава и от друга гледна точка/ с което най-общо засягам и хунската тема/.В своите описания на етнографичните особености на западните съседи на Древен Китай Бичурин само на едно място ни среща с "вълчи вой"-когато описва как ПЕЯТ уйгурите ....."хората тук обичат продължителното пеене или вият като вълци"/том І стр 215/
И пояснява в бел .3 под линия....Монголите и понастоящем /през ХІХ век-бел.моя/пеят песните си протяжно и с жалобен глас също като че вият...
С други думи според мен в случая с "вълчото виене" в ЖК ,нещо не е предадено както трябва.Методий е искал да каже едно, а се е получило друго което по принцип не може да бъде вярно,защото маджарите/като родственици на уйгурите/ съвсем не са пели песни в чест на Кирил и спътниците му,а са нападнали с БОЕН ВИК за да ги убият.Всъщност не воят им е бил вълчи ,а вълчи и кръвожадно-убийствени са били техните намерения.
Очевидно имаме среща с една погрешна и по принцип невъзможна алегория на Методий, която обаче е лесно обяснима.През целия си светски живот като архонт на славянско племе нейде из дн.Гърция и по-късно като монах в Мала Азия,Методий е живял все в региони в които единствено вълка е синоним за най-кръвожаден и убиващ хора и животни,звяр.
И именно това е искал да подчертае в случая с маджарското нападение,но се е получило така,че израза стилизира една ......НЕСЪЩЕСТВУВАЩА етнографична особеност на ранните маджари.
|
Re: За Старинар - маджари - вълк - оф топик [re: фaмyлyc]
