"Пусни го перо, ще излезе пуйка" е казал народа. Минало през българската журналистика обаче става не пуйка, а цяла птицеферма.

Кондиките са нещо средно между счетоводна книга и летопис. Но става дума за манастирски летопис, т.е. описващ събития свързани с манастира, а не с държавата или дори региона. За резлика от сегашните счетоводни книги записите на са били правени под "сметка №", а са давани по описателно. Можела да съдържат и бележки за избори на някои лице в манастирската управа.

Ктиторите са дарителите на храма или манастира. Обикновено те не пишели в кондиката, а в нея се описвали направените от тях дарения. Ктиторите не се и подписвали.

За чудесата на Св. Иван Рилски има издадени 2 малки книжки от йером. Климент Рилец. Едната е преди 1944г., а втората е допълнение. Но той си ги е събирал и е водел книга, като за всяко чудо се съставял протокол. Най-старите просто ги е описал по спомени на стари монаси. По новите вече са като протоколи подписвани от лицето, което споменавало чудото, монахът който го записвал и свидетели на съставянето на протокола.

Иначе действително са взимани утвар, икони и книги за музеи и библиотеки след 1944г. Напр. е била взета иконата на св. Иван Рилски от централния иконостас в Рилския манастир. По сетне е била заменена с друга икона, за да не стои в иконостаса парче шперплат. Някои са поизчезнали като част от грузинските документи от Бачковския манастир. Вярно е и че е било отарашено съдържанието на манастирските каси. Като цяло обаче статийката е доста разкрасена - Стелажите са изгнили, а книгите, между които има и изключително ценни образци, като различни укази на български царе от Второто българско царство, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман, са натъпкани в шкафове, а помещенията са без климатици. грамоти на Иван Асен ІІ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите