Няма по-спонтанни от децата.
Като тях трябва да се действа.

Из Новия завет:

ГЛАВА 18.

1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;


Така е. Колкото и да се карат, децата нямат никакви задръжки да идат при отчуждените си другарчета и да кажат:

"Искаш ли да се сдобрим?"

"Хайде пак да бъдем приятели!"

Какво ни пречи да махнем бариерите и вместо хоризонтално, да ги издигнем вертикално, а на тях да поставим с табели с тези детски реплики?
Пречи ни горделивостта, злопаметността, съмнението и всякакви други бесове на възрастните. Па и чакаме друг да го стори... политиците! Нема и да им мине през ума подобно нещо.

А дори да им го пошушне някой и те да се навият, докато се развърти машината и задействат бюрократите по етажите на властта, моментът ще отлети.

Спонтанност е нужна. Да се действа по детския пример.
Без кокетно маниернечене и сложна, убиваща всяко добро дело бюрокрация.

На КПП-тата към Сърбия предлагам: "Искаш ли да се сдобрим?"

На КПП-тата към Македония предлагам: "Хайде пак да бъдем приятели!"
---

Ние да си направим обединението. А политиците само да го парафират и да поръчат изготвянето на новата карта на Балканите.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от RexMysorum на 17.06.06 16:18.