И аз бих искал да може да се отговори достойно и категорично с едно изречение, кой е убиецът на великият поет-революционер сравняван приживе с Гарибалди?
В сърцето или в главата е прострелян Христо Ботев? Къде е лобното му място?
Ако е бил оставен покрит с няколко клонки от трънки и шипки, както твърди Обретенов, трупът на Ботев не би могъл да изчезне безследно. Турците са уважавали падналите си противници, особено главатарите.
Баба Тонка, получава трупа на обесения войвода Стефан Караджа, за да го погребе по християнски. За да бъдат погребани по християнски обичай на българите са предадени и труповете на Димитър Общи и Васил Левски.
Интересен факт, за последните часове на войводата, потвърден от самият от Н. Обретенов (касиерът на четата) е, че преди смъртта си Ботев е бил на границата на отчаянието. Косата и брадата му са посивели за ден, дрехите му били окъсани от козите пътеки. Преди да ядат поръчаните печени агнетата, хората от неговия щаб му обуват цървули, защото от ботушите му са останали само горнищата.
Всъщност, ядат ги недопечени, защото турците настъпват неочаквано, осведомени от самият овчар "Мазната". След като е докладвал за местоположението на четата, той пристига запъхтян малко преди турците, и иска да му се заплатят агнетата.
Ботев е напълно разстроен от това, което вижда, и от бездушието на народа, който е тръгнал да освобождава. На всичко отгоре през целият ден четниците остават без вода.
Тогава войводата казва на Перо Херцеговинеца:
- Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия.
Перо му възразява:
- Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега.
Едва през 1927 г. Никола Обретенов се сеща, че Перо добавил:
- Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата. "???


Мнозина четници са предадени и избити от българи, някои са хвърлени в пропастите на Врачанската пещера.
Още след убийството на Ботев из средите на хъшовската емиграция в Румъния и в Диарбекир, където са заточени неговите четници, се говори усилено, че Ботев е убит от свои. И вместо да разсее съмненията, Никола Обретенов, касиерът на четата я задълбочава с противоречивите си показания.

Обретенов не казва нищо за куршум в челото:
- с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизо черкези.
По-късно сменя показанията си
-Ботев е убит с куршум в сърцето, след като турците са се оттеглили от бойното поле: "Четата беше вече заминала надолу към извора. В това време Хр. Ботйов се изправи, да види дали няма някъде неприятел, и откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видиме кой стреля, и го удари право в сърцето."???

През 1878 г. в Русе Стоян Заимов записва спомените на Никола Обретенов, но записките попадат в Захари Стоянов, който ги използва в книгата си "Христо Ботйов. Опит за биография", писана през 1889 г. Летописецът на българските въстания пише две неверни неща -

1”На връх Вола куршум уцелил Ботев в челото...”

2.”Той паднал под разцъфнал шипков храст...”

По-късно споделял, че загърбил истината, защото смърт от куршум в челото му се е видяла по-героична.???
Иван Вазов се доверява на четника Христо Иванов от Сопот, който казва, че Ботев е убит при Веслец от 2000 души башибозук. Народният поет пише стихотворението си "Веслец", публикувано в стихосбирката "Тъгите на България". През 1880 г. Столичната община приема стихотворението му за историческа истина и кръщава "Веслец" една от улиците на града. Вазов се разкайва и казва, че той е причината да се именува улица на едни врачански лозя.
Но през 1900 г. Стефанаки Савов (дядо на Стефан Савов) води група във Врачанския балкан, за да установи лобното място на Ботев. Стигат до извода, че е убит в подножието на връх Клена. Тези спомени са публикувани в сп. "Родина", кн. 1 от 1901 г.
Същата година комисия от 9 четници трябва да каже къде точно е убит Ботев - по повод на 25-годишнината от подвига му предстои изграждане на паметник. На 20 май тя стига до извода, че "главното сражение е станало на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила" (наричана още Купена), и се решава паметникът да е на връх Околчица, като на "място видно, лично достъпно и близо до последното сражение".
И този вариант за лобно място на Ботев не се приема
През 1926 г. Боян Пенев прави ново проучване. Той обаче се основава изцяло на Захари Стоянов и казва, че Ботев е убит на Вола. Само година след него Никола Обретенов, касиер на четата, без да познава имената на местностите, също тръгва по стъпките на войводата и казва, че Ботев е убит южно от връх Вола, в подстъпите към връх Камарата.
През август комисия от Министерството на просветата с Димитър Страшимиров и проф. Йордан Венедиков също проследява пътя на четата, намира мястото на последния бой и казва, че Обретенов е прав. През 1953 г. друга комисия от БАН начело с акад. Михаил Димитров потвърждава тези изводи.
Днес обаче продължаваме сляпо да вярваме, че Ботев е загинал на Околчица на 2, а не на 1 юни и всяка година там се провеждат тържествата за падналите за свободата на България.
След като е говорил пред Стоян Заимов за последния бой на четата, Никола Обретенов потъва в дългогодишно мълчание.
Нарушава го чак през 1915 г. пред Евгени Волков, който търси истината за смъртта на Ботев. Пред Заимов през 1878 г. той казва, че Ботев
- с излизането си биде убит, като го удариха няколко куршума у гърдите от скритите наблизо черкези.
Пред Волков обаче твърди, че Ботев е убит с куршум в сърцето, след като турците са се оттеглили от бойното поле:
- Четата беше вече заминала надолу към извора. В това време Хр. Ботев се изправи, да види дали няма някъде неприятел, и откъм изток, от тази страна, където беше нашата чета, изгърмя една пушка, без да видяхме кой стреля, и го удари право в сърцето. Веднага той падна, не продума нищо.
Този пасаж доказва, че изстрелът идва не откъм позицията на турците, а от мястото, където е четата.

На въпроса "Кой уби Ботева?" Обретенов отговаря:
- Ний не виждахме никакъв неприятел, никакъв черкезин и никаква пушка повече не пукна, макар Заимов да пише, че между нас и черкезите е имало престрелка до тъмнина. Черкезинът Джомбонес на 21 май сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня.

По-късно Обретенов забравя, че е посочил Джомбонес за убиец на Перо Херцеговеца и го нарочва и за убиец на Ботев
Все пак, за да не е българин, значи турчин трябва да е убил Ботев. От всичките бележки логичен е въпросът, кога Никола Обретенов казва истината?
Братът на Христо Ботйов - Кирил Ботйов, също участник в четата, едва през 30-те години на миналия век дава няколко интервюта. В едно от тях пред В. Христу казва, че се доверявал на спомените на Димитър Тодоров-Димитрото, който присъствал на смъртта на брат му.
Димитрото му разказвал, "че Христо бил станал и отишъл напред, към гребена, просто за да се отдели от групата около него. В това време се чува изстрел." Ето, какво казва самият Кирил Ботйов:
- Лично аз не съм писал спомени и нямам намерение да пиша, защото онези истини, които зная, ще засегнат мнозина....

От кого ли се е страхувал да каже истината за убийството на брат си Кирил Ботйов, от черкезина Джомбонес или от групата на Обретенов?

Редактирано от Atilkese на 05.06.06 18:16.