Не е точно убийство, а дуел между несъвместими за времето и мястото концепции...


Дуел е много точно казано. Това дава обяснението, защо Никола Обретенов решава да не съобщават на останалите въстанници за смъртта на Ботйва?

Може би причината да се крие и в тези негови думи:
"Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли или да се отправим за Сърбия?"

„...Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето.??? Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума - само изхърка...

Останахме поразени като от гръм. След няколко минути се окопитихме. По съвета на Перо, прибрахме всичко от Ботйова, което можеше да покаже, че е войвода, за да не се гаврят с него неприятелите.;??? взех и часовника,??? бинокъла,??? Компаса ??? и портмонето??? с пет наполеона???; а Апостолов взе калпака му с лъва, шашката, револвера и мундира.”
Оставихме скъпите му останки на произвола на съдбата, за да се изпълнят собствените му думи: "В редовете на борбата да си найда и аз гроба!"
Н. Обретенов

Сражението се води между четниците и много турци - башибозук от черкези и редовна войска. Надвечер то бива прекратено. Турският тръбач свири отбой, българският - и той същото. Турците, а след тях и четниците, се отдалечават от бойната линия. Турците отиват в селата да нощуват. Те не водят никога нощен бой. А и защо да рискуват, когато вече знаят силата на противника и че този противник няма да им избяга от ръцете. Четниците се спущат към гората и дола, за да се посъберат след сражението и да си починат.

Местността, в която се отправят българите, е чиста от турци, спокойна и безопасна. Четниците са в "свободен строй" и се спущат в дола да пият вода. Ботев изостава с хората от щаба си назад. Сядат край една скала и разискват.

Изоставането от четата и "сядането" е осъществено, за да се проведе заседание на членовете на щаба. Трябвало е щабът да вземе важно решение: "По-нататък... из кой път?..." Спасяване на живите четници, като преминат в близката Сърбия, или да продължат на изток по Балкана към сигурна смърт/

- Патроните ни се свършиха, помощ отникъде нямаме, хляб също няма.
Едно бурно съвещание на щаба. трябва да се реши по-нататъшния маршрут на четата.
Че Ботев е поддържал първото становище - при наличната безнадеждна обстановка да поемат пътя на запад, за да се спаси каквото все още може да се спаси, личи от думите на Перо:

- Ботйов, ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!


Ботев оприличаващ себе си с Гарибалди изглежда е ценял живота на младите хора, които е повел и за които ще отговоря пред историята.
Ботев става прав, за да отиде при четниците, за да им съобщи решението си. Останалите трима от щаба - Обретенов, Апостолов и Перо - са на противно становище и те добре знаят, че четниците ще тръгнат след Ботев/ Това не трябва да стане; а за да не стане, ще трябва на Ботев да се попречи да отиде при тях!...

Едва Ботев станал, гръмва се и той полита на земята.

За "ставането" на Ботйов Обретенов дава обяснението - "да види накъде отидоха момчетата и няма ли някаква опасност за четата". Това му обяснение е съвсем наивно, неприемливо:

1. Всички те знаят къде са момчетата - в дола за вода.

2. Обстановката е спокойна - няма турци и затова са седнали на разговор.

3. Няма никакъв нов факт, който да говори за някаква опасност за четата.

4. За движението на четата и нейната безопасност се грижи военният ръководител Войновски и неговите помощници.

Тогава? Остава да се изясни кой е стрелял и защо.

Самият Обретенов избегва да окачестви куршума като "турски". Той никога и никъде и в другите си писания не споменава тази дума.

Тогава кой е неприятелят на Ботев? Или понеже той е неизвестен, да поставим въпроса другояче: Кой е възможният неприятел?

Първият потенциален неприятел може да бъде един черкезин или турски войник. В случая трябва да го изключим като възможен действащ стрелец. Сражението е било преустановено. Турците и българите са се оттеглили на доста далечно разстояние от фронтовата линия. Няма никакво движение на турци в района, към който са се движили четниците.

Ако е бил турчин, той сигурно не е бил сам, щом е трябвало да отиде в българския лагер; и вероятно - с разузнавателна задача, а не за да стреля срещу първия срещнат българин. Нали гърмржът ще ги издаде? Па и няма какво за разузнаване - нали знаят, че българите са се пръснали някъде нататък. Утре ще тръгнат пак да ги преследват като вълци. А и в настъпващата тъмнина дори и най-храбрият турчин не би дръзнал да търси българин да убива, и то между българите да търси войводата им.

Ако стрелецът е бил турчин защо е изстрелял само един патрон. Българите са четирима, в една група и от своята пусия той е могъл да стреля по тях повече от един път; и останалите трима са били удобни мишени, още повече при изненадата от страна на нападателя.

Веднага след гърмежа никой от нападнатите не предприема действие за укриване. По инстинкт те биха очаквали втори, трети изстрел и затова биха залегнали или биха избягали при четниците. Те не предприемат оглеждане на местността за да предотвратят опасността от нови покушения. Защо? Защото знаят кой е стрелял. Те знаят също така, че не ги застрашава никаква опасност...

На въпроса на д-р Панчев - член на една от комисиите (в. "Независимост", бр. 2406-2414 от 1-11 юни 1919 г.): "Гърмежът отблизо или отдалеч се чу?", той отговаря: "Не мога да кажа с положителност от какво разстояние се е стреляло."

Остава открит въпросът - дали от близко или от далечно разстояние е стреляно?

Никола Обретенов ни казва: "кръвта шуртеше толкова много, че напълваше пазвата и окървавяваше картата При това изобилие на кръв не може да не се приеме, че изстрелът е даден от "близко разстояние". Това "близко разстояние" също е един сериозно уличаващ факт.

След първоначалното изживяване на ужаса от станалото идва окопитването. Пристъпва се към вземане на решение: станалото - станало, но какво трябва да се прави по-нататък? Съвсем естествено и логично би било да погребат трупа и да съобщят на четниците за смъртта на войводата. Нормално те не могат да мислят - притиснати са от страх. Четниците ще питат и разпитват къде, кога, как и кой е убил техния избран водач. Какво биха могли те, които са били с него, да отговорят на въпросите? Ако беше един, нямаше да има разногласие в избраната позиция за обяснения. Но ако се объркат и почнат да си противоречат?

И понеже в бързината те не могат да измислят убедително и оправдателно обяснение, взели решение да не съобщават за смъртта на Ботева.

Убиецът или убийците се страхуват от разследване... Не е убит кой да е, а известният на цял народ поет и революционер!

Решават да изоставят трупа, като преди това го "ограбват". Обретенов взема портмонето, часовника, бинокъла, компаса, картата и пет наполеона; а Апостолов - калпака с лъва, шашката, револвера и мундира. За по-малките не остава нищо - така става по цялата земя!
За "ограбването" измислят и обяснение. Целта не е била толкова за вещите, колкото трупът да се направи "неузнаваем". Други пък биха могли да кажат... защото ако се узнае чий е бил трупът, пак могат да възникнат въпросите, от които предумишлено се бяга.

Никола Обретенов не скрива, че са искали да направят трупа "неузнаваем"; но обяснява, че това са направили, "за да не се гаврят с него неприятелите". Обаче обяснението му е съвсем неприемливо. Той живее в турско време и не може да не знае, че турците уважавали падналите си противници. Майка му - баба Тонка, получава трупа на обесения войвода Стефан Караджа, за да го погребе по християнски. Така също са предадени труповете на Димитър Общи и Васил Левски. По-късно турски отдават почит на убитите в Македония четници от четата на войводата Узунов.

Ако трябва да се говори за гавра, то тя е действително извършена, и то от тях, които са оставили трупа на войводата гол и без да го погребат; а те са имали достатъчно време за това - цяла една нощ!

Разбираме ги. Не им е било до погребение, па бил и трупът на Ботев. Цяла нощ те са бодърствали за своя грях и своя страх от разследване...

Ако те действително са мислили да почетат войводата след неговата смърт и да опазят трупа му от оскърбление, можеха, ако сами не могат да направят това, да съобщят на четниците за смъртта на техния водач, а те от своя страна биха направили едно колкото скръбно, толкова и горестно погребение на този велик син на нашия народ.

А за това е имало много или поне достатъчно време за едно погребение. Смъртта е настъпила привечер. Турците били вече далеч, а четниците са в дола, на 100-200 крачки.
Вечерта и цялата нощ е спокойна. Четниците и хората на Обретенов, които отиват при тях в гората, са спали до сутринта, когато наново се появяват турци.
Имало е достатъчно време за почетно погребение на един човек...

"Простили се с войводата, тръгнахме с момчетата за извора. Съгласихме се да не казваме никому за смъртта на войводата, макар че мнозина от четниците питаха:

- Къде е войводата?

- Отиде напред и ние вървим след него - отговаряхме ние."

Защо е било необходимо, каква нужда е налагала да се лъжат четниците, че Ботйов е жив и че е напред? Сигурно причината е била от много важен характер. И за кого? За четата на българите или за групата на Обретенов?

Обикновено лъжата прикрива нещо нечисто, нечестно. И по-забележителното в случая е, че тази лъжа е колективна. Взема се решение след продължително обсъждане и умуване. Щом има решение, имало е и мотиви "за" и "против". Пълно единодушие! Може само неутралният Перо Херцеговинът да е бил "против", но накрая и той се присъединил към болшинството. Самият той обаче не е разбрал в момента, че е пропуснал влака. Дал е основание за смъртно обвинение - страхливците са сметнали, че е несигурен съучастник.

Никола Обретенов не ни казва защо взимат решението да не съобщават, че Ботев е убит. Какви биха могли да бъдат възможните съображения за тази лъжа?

ОБРЕТЕНОВ: Ако бяхме съобщили за смъртта на войводата, това можеше да отчае и обезкуражи четниците. Те биха преустановили по-нататъшната борба, а ние сме тръгнали да освободим роба или да умрем.

Обаче, ако първия ден лъжата остане в сила, то на следващия ден или на следващите дни войводата нямаше да го има и нямаше ли да бъде по-отчайваща неизвестността или мисълта, че войводата ги е напуснал, дезертирал?

ОБРЕТЕНОВ: „Ние се бяхме разпръснали на групи и четниците можеха да мислят, че е в някоя група.”

На 20 май, когато войводата е убит, четата е още цяла. Липсвали са само около 30 души, които са се заблудили из лозята или са я напуснали...

Не отчаяние, а озлобление и жажда за мъст би бушувала в душите на четниците и те с повече страст биха участвали в сраженията, за да възмездят за смъртта на любимия им водач.

Най-вече от военно гледище е абсолютно необходимо да се съобщи за смъртта, за да може борците да си изберат нов водач, който да ги води, да ги обединява, комуто да се подчиняват. Една бойна група, малка или голяма, не може да остане като стадо без овчар...
Никола Обретенов сам признава, че са решили да лъжат, а и действително са лъгали за смъртта на войводата. Той лъже без свян и в други моменти преди и след трагичния край.

Ботев е главнокомандващият на войската, той е войводата на четата. Всевластен!... Да взема решения, да заповядва, да изисква подчинение, да наказва, ако е необходимо за дисциплината. Целта е една за всички.

Той има и щаб, с който трябва да се съвещава. Щабът е съвещателен орган; последното и окончателно решение се взема от войводата.

След двудневните сражения военната обстановка е реално изявена и е съвсем ясна: никаква помощ от местното население или отдругаде някъде, патроните са изхарчени срещу налитащия превъзхождащ неприятел, без хляб в торбите. Четниците са обречени на сигурна смърт или плен. По-нататъшната борба не само е безнадеждна, но и безмислена. Четата е обречена на гибел. И той решава да се спаси все още това, което може да се спаси - животът на младите борци.
Преди неизбежното поражение Ботев предприема оттеглянето. Всеки предвидлив и мъдър военачалник не би се поколебал да направи този военен маньовър.

След сражението през втория ден Ботев предприема оттеглянето. Дава заповед да се "откове знамето и знаменосецът го запасва на кръста си" (стр. 248, "Спомени"). При "оттегляне" на една войскова част знаме не се развява, а се сваля и се съхранява до ново изсвирване на тръбата.

Никола Обретенов е видял отковаването на знамето и е разбрал смисъла му. Той узнава за решението на Ботев, но не е напълно сигурен. И за да провери, той поканва изостаналия Ботев да приседнат до една скала, след като четниците са се свлекли надолу към дола, за да си почине раненият Перо. Войводата се съгласява по искането на нетърпеливия Обретенов и се започва разговор за оттеглянето на четата към Сърбия. Ботев, изморен от похода и сраженията, изнурен от разочарование и грижи, бавно е обяснил:

- Какво друго ни остава, "когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма".

Обретенов възразява, аргументира се и предлага да се продължи борбата, като четата се придвижи на изток към въстаналите места и се присъедини към другите чети в Балкана към Сливен.
Ботев отхвърля предложението му и става да отиде при бойците си. Тогава Обретенов изстрелва още един аргумент:

- Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!

Най-малко този аргумент е направил впечатление на Ботев, защото той е тръгнал да служи на своя народ, а не да набира точки за лична слава.

И когато става да тръгне, към него се отправя последният аргумент - куршум в гърдите - последният аргумент на революционерите. Спорът е спечелен - противникът е премахнат завинаги.

Ботев пада като сноп на земята. От никого не е подкрепен при падането си. Групата е изненадана и стресната от станалото; а са нямали и време - докато станат и докато разберат какво точно е станало... Само стрелящият може би е бил прав, но той не е стрелял, за да прояви хуманност към един падащ човек!
След първоначалното объркване идва окопитването. Първом решават да приберат у себе си по-ценните вещи от трупа; второ - да изоставят тялото на произвола на съдбата, и трето - да не съобщават на четниците за смъртта на войводата.

След това изчакали малко време, докато четниците в гората заспят, и тихомълком, като котки, се приближили до тях, но без да се смесват с тях, защото, ако бъдат усетени, страхували се да не бъдат разпитвани за войводата. След цялата нощ на сутринта те вече не могли спокойно и уверено да отговарят, че "войводата е напред и те тръгват след него".

Тръгват, но групата се бави и изостава от четниците, защото Перо е ранен, и то в коляното; мъчно се движи, а той е и единственият потенциален издайник за смъртта на Ботев. Два сериозни проблема - как да бъдат решени? Изстрел, и "Перо пада по очите си, ударен в сърцето".
Забележително - пак един куршум, пак убит и пак ударен точно в сърцето! Свидетели вече няма!

Когато на българска земя никой не посреща четниците с добро, когато те преминават през селата покрай затворени врати и прозорци, когато никой не попълва редиците им, когато никой не им дава храна и подслон, с много болка и с пълно право Ботев обвинява Обретенов и Апостолов:

- Това ли ви е народът, който ни очаква с отворени обятия?

.И наистина, местното население не оказва никаква помощ. Врачанският апостол Стоян Заимов се крие на тавана на църквата от пратениците, които му изпраща Ботев, и преоблечен в женски дрехи, след това се укрива във врачанските лозя.
Турски аскер и башибозук е залял околните села и градове, а през нощта все още се виждала червената заря на догарящите пожарища на изток...