Прокобяването на Тодор Хайдутина се сбъдна:тъмен облак покри небето дъжд като из ведро се сипна да вали;но нямаше Тодора да се погордей със своите метеорологични знания.Нямаше го него не за това,че бе отишъл да върши някоя работа,но че беше избягал,заедно със Станча Ветренчанина,така също хайдутин,и други някои лица,като заведоха със себе си и най добрите хранени коне,на брой 5-6.Няколко ДАЛМАТИНЦИ,заедно с господина Бакърджията,се затекоха подире им,да отърват конете и да избият неверните другари,но бае Тодор не беше вчерашен копелаш,да постъпи така глупаво,щото да бъде намерен.Кой знае в коя усойнина чакаше той,докато се мръйне,та тогава да потегли за своята любима Рила,която той непреставаше да бълнува.Всичко за всичко един македонец имахме в четата си,т.е. Тодор Харамията,и той постъпи така подло и коварно!