в интерес на истината, към която историята неизменно трябва да се стреми, историческите извори много рядко дават информация за състава на българските пратеничества или за ранга на участниците в тях. всъщност няма и строго установен принцип на подбор на последните, защото както вече отбелязах, дипломатическият апарат все още не е институционализиран в пълния смисъл на думата.
да, изброените за периода на първата бълг. д-ва, както и севастократорът, деспот и други през второто българско царство са обичайните посланници, но освен тях в дипломатическите мисии участие често взимат висши духовни лица, като например архиепископ Василий и неговият подчинен- браничевският епископ Власий, които участват дейно при преговорите на Калоян с Римската църква за уния с последната. Изборът тук е обусловен от по-голямата обща култура, начетеност, както и това че, са по-вещи в прилагането на аргументи от религиозен характер, извънредно необходими в конкретния случай.
Колкото до участието на военни сановници, функцията на които несъмнено се поема от посочените велможи- вероятно то е най-необходимо при сключването на военни съюзи, където компетенцията по отношение на военното дело е от особено значение; не на последно място трябва да отбележим и ролята им на разузнавачи при някои фиктивни дипломатически мисии.
Иначе правомощията на пратениците варират- понякога, те само осъществяват кореспонденцията, друг път път са били оторизирани да преговарят и да сключват споразумения.

месо