Значи за падането на Търново си имаме съвременник - Григорий Цамблак. Разказва в 2 свои съчинения: "Похвално слово за Евтимий" и "Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка..." - там разказва, че султанът е обсадил града с голяма армия от всички страни. Въпреки това обсадата не била успешна и той смятал да снеме обсадата, но "грехът надделял" (по другото съчинеие "божията воля допуснала това"). Приема се, че Цамблак е бил и очевидец на събитията.

За София. Всички източни са сравнително късни, освен може би прослувутия доклад на султановия възпитател Шахин паша. Нешри да речем е писал аха-аха век след събитията. Другите по-късно. Някои немски пътеписци са всъщност по-ранни източници от някои тур. летописци като напр. Хюсеин.

Иначе това, което са писали за Крали Марко и Дебел Новак е за нач. на 14в., което ще рече, че КМ е анахронизъм. Сливат 2 личности - крал Марко и още една интересна фигура, за който се знае по маргинални бележки, че се е наричал Каралюк и Новак (Дебел Новак). В разрез с изворите, се приема, че окончателното падане на България е през 1396г., а всъщност е било през 1413г. (въпросът не е за няколко години повече свобода, а че настава пълна бъркотия иначе). Та всъщност прослувутата сценка с освобождаването на пленниците я разиграл този Каралюк, заради подкрепата оказвана му от "синовете на бълт. царе" единия от Баязедовите синове временно се откъснал от династичната борба и ги нападнал. Не е потушавал въстание на Константин и Фружин, а е извършил наказателна акция в бълг. земи заради действията на Каралюк. (за това Житието на Ст. Лазаревич от К. Костенечки). Там е целия текст, а не само едното изречение, та се изкава въстание.

А за войската защитавала Търново. Освен армията, при обсадата на такива големи за времето си градове важна роля играело и населението. Всъщност някои градове се отбранявали само от населението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите