Дуръ си Уфренъ свирка засвири,
Тога си се пилци разфъркали пу небе-ту,
Та ми се пуста земе заселила. 1140
Шо е младу си ми оратъ плодувита земе.
Та ми награди Уфренъ първа града на земе-та,
И ми боде първа крале,
Чи е заселилу пуста земе.
Там' сй либи ду негуву първе либе, 1145
И си свири свирка бележита.
Родилу е тамамъ седемъ сина,
Седемъ сина седемъ крале на земе-та.
Сова ми усторилу Уфренъ юнакъ!
И е устаналу песна да се пее, 1150
Да се помни чи сме имали бележита крале,
Шо ми правилу чуда со свирка бележита.
Утъ Бога зраве, утъ мене песна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите