СОКОЛЪТЪ ОТЪ ВОЗНЕСЕНКА

Напоследъкъ се разгоря дискусия, относно произхода на погребенията въ Малая Перешчепина и Вознесенка. Списание Авитохолъ, въ брой 26 отдели голема частъ страниците си за статия и интервю на директора на историческия музей въвъ Запорожие - Г. И. Шаповаловъ, както и статия на Дориянъ Александровъ.
Отъ 1930 година/когато е открито съкровището/,та до сега, са изказани доста противоречиви мнения, относно произхода му. Отъ гробъ на князъ Светославъ/Михаилъ Милеръ/, кипчакско/М. И. Артамоновъ, А. И. Семьоновъ и др./, до БОЛГЪ+АРИЙСКО/ Г.Ф.Корзухина, С.А.Плетньова, акад.Омелианъ Прицакъ, откривателя му В.А.Гринченко и естествено учени отъ БОЛГЪ+АРИА, като проф.Станчо Ваклиновъ, Д. Димитровъ, Рашо Рашевъ, проф.Петъръ Петровъ, проф.Димитъръ Овчаровъ, Пламенъ Цоневъ, Йорданъ Вълчевъ, Георги Костовъ и др.
Най интересниятъ за науката предметъ отъ погребението въвъ Вознесенка е Сребърниятъ СОКОЛЪ.
/ Тука Атанаска да постави фиг.10, трите ракурса на Сокола отъ стр.15, бр.26-ти на Ав./

Както се вижда, елементите, които требва да се отбележатъ са :
1. ЗМИЯТА - усукала се въ краката на Сокола
2. МОНОГРАМА - на гърдите на Сокола
/тука Атанаска да постави фиг.4, стр.15, бр.26-ти на Авитохолъ/
3. ХРИЗМАТА на крилото на Сокола - която представлява Четрилистна Детелина съ Кръстъ, разделящъ листата на половина и надписъ - ДОХ /ДОКС/, снимана отъ такъвъ ракурсъ, че почти нищо не може да се види ясно.
4. ДВАНАЙСЕТТЕ пъпки на гърба на Сокола, разположени 2х6 и кръстчета на всека отъ техъ/фиг.10/
5. Нечетливия надписъ на опашката на Сокола, който Гринченко така и не е успелъ да разчете.
6. Перата на опашката на Сокола - Петъ на брой.

За Змията и Сокола, представящи опозитните сили на СЕТЪ/САТЪ и ХОРЪ, съмъ писалъ въ брой 12/13 на Авитохолъ.
Дванайсетте пъпки, разположени въ ДВЕ редици по ШЕСТЪ и кръстчетата върху техъ, заедно съ ПЕТТЕ пера, представляватъ елементите на единъ КАЛЕНДАРЪ!!! / което ще доказвамъ въ следваща статия/
Монограма на гърдите на Сокола е обектъ на най ожесточени спорове. Очерталите се две тези са:
/тука Атанаска да постави фиг.4, стр.15, бр.26-ти на сп. Авитохолъ/

1. Приемащите, че това е римски орелъ, войскови знакъ на знамето на римскиятъ легионъ. Четене - ПЕТРОСЪ!
Тази теза защитаватъ Л.А.Мацулевичъ, Гринченко, Шаповаловъ, Артамоновъ, Семьоновъ и др.
2. Изброените по-горе, пробългарски ориентирани учени, защитаватъ тезата, че Сокола не е римски и четенето требва да е ЕСПОРЪ.
Моята теза, е че този Соколъ нема наушникъ за поставяне на прътъ и затова не е римски воински символъ!
Най вероятното четене на МОНОГРАМА е ОРПЕЙ или ако се приеме, че въ горната частъ има комбинация отъ Т/Р - ОР ТО ПЕЙ! Както правилно отбелезва и Шаповаловъ въ интервюто от бр.26 на Авитохолъ - нема никакво /С/ въ този монограмъ!? Това разчитане кореспондира и съ тезата, че СОКОЛА олицетворява Богъ ХОРЪ, както вече съмъ отбелезалъ въ статията отъ бр.12/13 на сп. Авитохол . Такова разчитане прави връзка между двете погребения - въ Малая Перешчепина и Вознесенка, ако се приеме за верно четенето на пръстените отъ М. Перешчепина, а именно ХОРЪ+БАТЪ и КОРТЪ ХОРЪ+БАТЪ!
Библиография:
1. брой 26 на Авитохолъ
2. Пламенъ Цоневъ "Хомо космикусъ" - 1980г
3. Йоахимъ Вернеръ "Погребалната находка отъ Малая Перешчепина и Кубратъ - ханъ на българите, изд. БАН София 1988г.
4 Георги Костовъ "Погребението на ханъ Аспарухъ въ светлината на археологическите данни" 1998г.
5. брой 12/13 на Авитохолъ
2004 – 08 – 08 тел. 760 – 294, Емилъ М. Захариевъ

Редактирано от XOP+БAT на 11.08.04 10:50.