за това си напълно прав.

индоевр. deiw- е дало на славянски ДИВЪ "чуден, странен, див", ДИВО "чудо", ДИВИТИ СEн (Ен = малка носовка) "учудвам се, удивлявам се", а още коренът се намира в думи като само-дива.

същото е дало на латински deus "божество" и divus "божествен".

индо-арийското deva "божество" е от същия корен.

дали тракийското deva/dava трябва да причисляваме към този корен - това не съм напълно сигурен. твърде спекулативно ми звучи. забележи, че в нито един от останалите индоевропейски езици нямаме семантичен паралел, никъде от корена на думата "бог" не се образува нещо, което да значи "град". примерите, които даваш, са от твърде късни развития, когато в разните индийски езици много стари корени, различни от начало, са съвпаднали, а са навлезли и ужасно много думи от неиндоевропейски езици - дравидските, арабски и т.н.

същото важи и за "девица".

колкото до двор-дувар-двер, тези думи наистина са етимологично сродни помежду си, както и вероятно с индийските думи за "заграждение", които споменаваш. но връзката "двор"-"творя" не е възможна. първо, не може произволно да променяме звукове, макар и близки, за да сближим нещо с друго нещо. няма славянски звуков закон, според който Д в началото на думата да се обеззвучава в Т, няма и примери за други думи, където това да става по същия начин. освен това нищо в значенията на "творя", "твар" и другите производни от този корен (вкл. например сръбското "ствар", което значи просто "нещо") не показва дори и далечно напомняне за шетане из двора.

но, като за човек, който не е езиковед, си напипал доста верни неща.

nos nisi damnose bibimus moriemur inulti