|
Тема |
Re: D-day [re: orfo26] |
|
Автор | Oбиkнoвeн лaиk (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.06.04 14:44 |
|
|
Спорно, дори повече от спорно е дали победа на Германия би била по-добър вариант за България. Пък и така навлизаме в напълно неразрешена от историческата наука област - тази на "ако" -тата. Друг въпрос е, че холивудския размах на честванията на Нормандския десант не може да се определи по друг начин, освен като просташки самодоволен - типично по американски. Хиперболизацията на едно събитие, макар и значително, но което в никакъв случай не представлява решителния обрат в тази чудовищна война, е гротескно и жалко. Не само заради премълчаването на ужасяващия брой цивилни жертви, резултат на варварските бомбардировки и артилерийски обстрели, чиято интезивност е нараствала обратно пропорционално на необходимостта от тях. Не само заради откритото и толкова обидно пренебрежение към нещастния руски солдат, към който и Хитлер, и Сталин са се отнасяли като към смет. Но и защото като чисто боен успех десантът едва ли заслужава такива фанфари. На този етап от войната нещата в общи линии са решени - и победата е постигната при пълно надмощие в численост и огнева мощ, срещу относително неокомплектовани и по-небоеспособни подразделения /боеспособните са на изток/ и при неподаваща се на сравнение разлика във военния потенциал на противниците. Дори и при това положение бойните умения на германските части следва да се оценят по-високо от тези на Съюзниците. Германския войник се бие с изключителна смелост и себеотрицание, но е поставен в ситуация, при която никакви бойни качества не са в състояние да компенсират смазващото превъзходство на противника. Така и баба ми може да победи! Ако САЩ толкова държат широкомащабно да се похвалят с някакво победно сражение в тази война, може би беше по-удачно да изберат морската битка при Мидуей - там почти двойно по-малочислени съюзнически сили сразяват японския флот - или поне Ел Аламейн, където, поне на пръв поглед /но не и на втори/, силите са горе-долу равни.
Но нали на всички ни е ясно, че тук не става въпрос за някаква си презряна обективност. Тези тържества са една политическа необходимост на днешния ден, опит за мост през пукнатината, появила се и опасно разширяваща се между Европа и Америка, а не служат за целите на историческата дейсвителност.
|
| |
|
|
|