Арменският, както и Българският език има доста сложна лингвистична история.
Арменският, който се е ползвал в църквата (черковно-арменският) се нарича Грабар, или Крапар в зависимост от произношението. До 3/4 век се е ползвал гръцки и асирийски за богослужебни нужди. След превода на библията на арменски почти навсякъде се въвежда старо-арменският Грабар. Като лексика и граматика съотношението му към съвременния арменски (източен и по-малко западен) е като съотношението между латински и италиански. С една дума - нямат много общо освен лексикално.

Между другото при защита на своята теза, Кирил и Методи се позовават именно на този факт, че арменците си ползват собствен език за богосложение и поради това и черковно-славянският (старо-български) също трябва да бъде признат и санкциониран от църквата. Естествено всичко това не е било въпрос само на догма но и на политика.