Според втората част на хипотезата на Б.Д.през ранните години на турското робство родолюбиви монаси допълнили надписа на /поп/Самуил с думите само/държец/ български/?/ за да привличат поклонници и получават средства.

Аргументи

1/монасите правили често подобни допълнения и фалшификации върху грамоти и върху камъни

2/-позоваване на Воденския надпис ,за който БД информира че:
-неговите 300 букви били издържани в класическата палеография от ХІ век
-създаден бил около 1870 г. с цел да се изолзва в борчата срещу гърците при разделянето на църквите.

Ще отмина любопитното твърдение,че в надписа има думите само/държец/български,защото не зная дали така е казано от БД или е просто репортьорска интепретация ,която неволно изключва проблема за формата на етнонима ни -БОЛГАРОМ или БЪЛГАРОМ.

На всеки случай и двата варианта стоят срещу хронологизиране на времето на фалшификацията "през ранните години на турското робство"

БОЛГАРОМ влиза в книжно обръщение към 17 век ,БЪЛГАРОМ още по-късно и следователно ,те и двете ни отвеждат към втората част от 5-вековното турско робство,не и към ранните години и дори не и към първите векове-15 и 16.

Своя коментар ще започна с едно задължително уточняване на скалата на ценностите .След като тези монаси са знаели нещо около 400 години най-малко/по "ранните години"/за цар Самуил следователно ТЕ СА БИЛИ ПРОСВЕТЕНИ.

Но дали са били и "родолюбиви" след като целта им е чрез една една фалшификация да лъжат поклонници и да им събират ,парите акчетата,грошовете, лирите и пр.парични единици на Османската империя ?

Май не ! Знайно е ,че един богат човек може да бъде родолюбец и просветен
между другото.Но един алчен мошеник НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РОДОЛЮБЕЦ, макар и да допуснем че е просветен малко-много в тайните на миналото ни.

Това отдавна е известно и няма защо да припомням за писаното по въпроса отЗахари Стоянов и др.възрожденци или да правя съвременни паралели.

Сиреч това което г-н БД нарича" родолюбие" всъщност си е користна алчност на просветени мошеници ,каквито несъмнено трябва да са били новите герои в хипотезата му след "поп Самуил"-незнайните монаси от турско време.

Трябва да признаем,че най-после в тази част на хипотезата БД малко нещо се доближава до истината.Така е било, изкушавало се е черното братство/ и не само у нас/ да подправя документи,да открива чудодейни икони или изчезнали мощи.

Но доближаването и до истината, и до професионализма и компетентноста на академичен историк свършва до тук.

Останалото е свободно съчинение/както обещах,няма да прибягвам до терминологията на Казо и Скот/ което насочва към представата,че автора на възпроизвежда на равнище редови партиен агитатор ,нещо подобно на забавните случки от антиклерикалната и атеистична литература.

Нещо подобно например на твърде забавния епизод от "Папеса Йоанна" при който остроумната и просветена хубавица ,като прекръства тлъстите кокошки на риби,дава възможност на гладните монаси да се облажат в постния петъчен ден.

Аз също съм се смял на този епизод,но само донейде ми е смешно ,като чета това твърде, твърде нескопосно обяснение как "автентичния надгробен камък на поп Самуил" се превърнал през турско робство във фалшив надгробен камък на цар Самуил.

Нека в интерес на хипотезата се съгласим,че алчните мошеници в раса/не обиждам никой, просто конкретизирам твърденията на Б.Д./са до там просветени, че са знаели едно друго за цар Самуил.

И си зададем два абсолютно резонни въпроса, при естеството на измамата което изключва традиционните цели и обекти за подобен род фалшификации на черното ,пък и на бялото свещеничество-"царски" и "патриаршески" грамоти,султански ирадета ,имотни документи,чудодейни икони и новооткрити мощи на светци.

По хипотезата надгробния камък и евентуално мощите към него са на български цар ,който е живял около 5-6 века,преди времето когато по формата БОЛГАРОМ ,те са станали обект на поклонение.

Това безусловно ни среща със ситуация при която интересите на "родолюбивите"монаси и дарителските традиции на масата поклонници имат една пресечна точка-КАКВО ЗНАЯТ ЕДНИТЕ И ДРУГИТЕ ЗА ЦАР САМУИЛ ОКОЛО ПЕТ ВЕКА СЛЕД СМЪРТА МУ ?

Тръгнем ли от тук няма как да не стигнем до извода,че волно и неволно г-н Б.Д. ни кара да си спомним за обичайното
сравнение за нечий конфуз,включващо подрасващ представител на водоплаващата фауна и суровина за въжарско производство.

Защото в тази част на хипотезата, няма нищо академично- историческо, и иначе казано в случая на преден план излиза неговото его с мощно надделяващите привички на пропагандист с националистически уклон,назубрил евтините клишета от 30-те години на миналия ХХ век.

Нещо повече-той съвсем очевидно се представя като огледален образ на неговите "вр/ъ/ли" опоненти от Скопие за които разбира се, цар Самуил е "великиот македонски цар" и едва ли не античен герой с неговата всеотдайна борба срещу лют враг византично-гръчки.

За г-н Б.Д. той е "Самуил Непримирими" и още този епитет ни среща със същия емоционален заряд и послания идещи от "великиот македонски цар Самуил"

Общото между тях е ,че това са двете страни на едно и също клише зад които има твърде много рецидиви от националистичния период на развитието на историческата наука през ХІХ и ХХ век и твърде малко от действително обективен и академично издържан поглед върху личноста и историческата роля на цар Самуил.

Но това е тема пространна и затова само ще се огранича да отбележа проблема с няколко думи- цар Самуил разбира се, има своято място в историческата памет и мисъл на българите от двете държави.

Но той ,за съжаление е бил, една егоцентрична особа с твърде ограничен потенциал на държавник и пълководец.И от гледна точка на субективния фактор,той е един от главните виновници за това, с възшествието му през 997 г.България да излезе на финалната права към крушението й от 1018 г.

Това са фактите и рано или късно те ще изместят от учебниците овехтелите клишета като "Самуил Непримирими" което лансира между другото и Б.Д.със слово и писмо по ТВ и пропагандните си книжици.

За съжаление "събитието е предстоящо"и тук мога да се призова само един свидетел-НАРОДНАТА ПАМЕТ на средновековните и българи и българите от турско робство !

Тази памет има своя ценностна система И ТЯ НИКОГА не е слагала в почетната си стълбица цар Самуил ! Известно е,че още от Дринов и Иречек тръгва традицията на академичната наука да налага свои виждания и свои клишета ввввввърху царствените особи ,като в зависимост от ситуацията непрекъснато приподрежда царете ни към "добрите" или "лошите".

Да, но народа си има свой поглед и своя скала и съгласно нея лошо-добрия или добро-лошия по историческата наука цар Петър, е ПРЕВЪЗХОДЕН ЦАР при него ВРЕМЕНАТА СА ДОБРИ и земята българска" кипи и ври от изобилие".Ето защо народа му се е кланял като на Светец и го е поставил в пантеона на българските светци,току по време след Св.Йоан Рилски.

Йоан Владимир -та той не е дори българин и е бил само царски зет ! За народа това няма значение-хем е цар,хем е български светец/ Тук няма защо някой да ме опровергава с Марврубирови или други късни привнасяния.Проблема си стои исторически между ХІ-ХІІІ векове/

Йоан Шишман ! Историческа нула,от където и да го погледнем ! И най-вероятно НИКОГА самолично не е заставал пред войските си като пълководец ! И жалка смърт !

Не е светец,но из цяла България,както се казва,където и да отидеш все ще срещнеш някой Шишманов гроб или някое Шишманово кале.Че и песен има..за зората,за конете,за юнаците и маждраците.

КЪДЕ ГО ТУК ЦАР САМУИЛ ? Няма го ! И никога не го е имало ,като се започне още от ХІ век ,когато няколко десетки години след смърта му неизвестният автор на Българска апокрифна летопис му отделя внимание колкото да го изброи на трето място след братята си Мойсей и Арон в общо съобщение за трима братя -царе.

Но как да го има ? След като виждаме какво става след загиналите български войни в Кербала/не взимам страна ,само ползвам примера като подходящ/можем ли да си представим какво е изпитвал народа български към този цар,след хилядите изклани при Сперхей / 996/,след хилядите изклани при р.Вардар/1002/ и 14-15 000 ослепени край Ключ /1014/след още и още хиляди десетки хиляди неизвестни на изворите избити и отведени в плен при ежегодните походи на пълководците във вътрешноста на България/след 1001 /....и дори оставането им там целогодишно !

Естествено проблема не бива да се персонифицира но и това е от значение-от едната страна талантливия пълководец и държавник Василий ІІ,върху чийто исторически и политически капитал Византийската империя вегетира от 1025 до 1204 г. -от другата стоящия няколко класи под него Самуил.

В обобщение -НЯМА ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ,КАКТО И НЯМА ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ОСОБНО МЯСТО НА ЦАР САМУИЛ В НАРОДНАТА ПАМЕТ ! ОЩЕ ОТ ХІ ВЕК ! И нито по-късно през Средновековието ,нито през Възраждането-стига да отворим Паисий,Зографския аноним,та даже и специалната студия на М.Дринов от 1874 г.или Историята на Златарски/ между другото там има определението "вулгарен братоубиец"/

Следователно от тази гледна точка хипотезата ни среща с един не само непознат на евентуалните "поклонници",5-6 века след смъртта му български цар,но и цар който няма и защо да стои в народната памет.

Но налице е и другата възможност-както предположихме / а след по-горното това е задължително/ "родолюбивите" монаси са познавали цар Самуил.Просто са чели едно- друго за него.

Може и да са чели,но пак има засечка. Към 16-17 век в Светогорските манастири е имало както преписи,така и са правени преписи на някои исторически произведения с данни в тях цар Самуил,като Манасиевата хроника с българските приписки и хрониката на Зонара.

Но общия извод от тях за цар Самуил ни най-малко не го прави нито герой нито светец,за който си струва да се измисли някой фалшив гроб с задължителния атрибут -надгробен камък ,плюс някой и друг пожълтял кокал за мощи.

ОБАЧЕ да вярваме на това отново пречи пустата му книга на акад.Й.Иванов"Български старини из Македония".Така я наричам,защото все на нея се позовавам и несъмнено ще създавам представата, че май само нея съм чел.Може и да е така,но не аз съм героя на разказа -героя е друг.Това е бореца за правда и свобода на българския дух в Македония от позициите на академичната наука по прицип и конкретно-с новата си хипотеза ЗА СПЕЦИАЛНО СЪЗДАДЕН ОТ "РОДОЛЮБИВИ" МОНАСИ ФАЛШИФИКАТ ЗА ЦАР САМУИЛ.

Обаче и тук книгата на акад.Й.Иванов го опровергава и представя като автор на умозрителни импровизации в които няма нищо историческо и още по-малко научно.

С начало 537 стр.в тази книга акад.Й.Иванов отделя доста внимание на т.н.Сводна грамота на Зограф.....КОЯТО Е ФАЛШИФИКАТ от ХVІ-ХVІІ векове.

Това което е най-интересното в случая ,че обект на фалшификация е сведение за тримата братя Комитопули,които срещаме в БАЛ-Мойсей,Арон и Самуил.
Но то съвсем не е в насока на славни ратоборства и др.царски подвизи или агиографски дитирамби за цар Самуил,които евентуално биха изкушили други,тоест нашите "родолюбиви" монаси да си изберат те, на свой ред цар Самуил като обект на тяхнат си фалшификация.

И даже никаква насока няма....ЗАЩОТО ИМЕТО НА САМУИЛ ПРОСТО ГО НЯМА В ФАЛШИВАТА СВОДНА ГРАМОТА НА ЗОГРАФ.

Чисто и просто,то е заменено с името на Иоан Селима,за който тук няма да уточнявам кой е. И от това следва само един извод-към ХVІ-ХVІІ век цар Самуил е бил толкова неизвестен и толкова далеч от народната памет ,че се стига до изваждането на неговото име и подмяната му с Йоан Селима !!!

Предпоследния пирон в ковчега на хипотезата на БД удря народната памет от ХІХ век чрез онези сведения на В.Кънчов от том І на Избраните му произведения в които той отразява запазеното в тази памет ОТ НАСЕЛЕНИЕТО ОКОЛО ПРЕПАНСКОТО ЕЗЕРО,където е била резиденцията на Самуил.

Хората са знаели,че живеят близо до някогашни царски палати,но не знаят на кой са били.Говорят за някакъв си цар и неговия везир,чиито имена не знаят.Обаче след повече от девет века те все още помнят името на патриарха от Самуилово време Герман-Гавраил....Очевидно е имало защо !

Последен пирон-ако някога ,някъде , толкова някога преди 400-500 или по-малко лета, неизвестни "родолюбиви" монаси са стигнали до решението да пълнят празните си кесии за сметка на спомените в историческата памет за Комитопулите те е нямало защо да се спират на Самуил.

Между братят има един светец и това е ДАВИД. Вярно за неговата популяр-
ност като светец традиционно се съди само по Стематографията на Жефарович от 1741 г.

На всеки случай обаче има някои данни,че контаминацията между Давид Комитопул и Солунския светец Св.Давид,довела до обогатяване на българската агиография със Св.цар Давид е събитие от доста по-ранно време.

В обобщение

1/-хипотезата на Б.Д.в нейната втора част не се подкрепя от сведенията за българските царе в народната памет след ХІ век и до една твърде късна епоха когато той възкръства в нея ,чрез неособено позитивното му представяне в История славяноболгарская от 1762 г.

2/срещу идеята за цар Самуил като обект на фалшификация стои историческия фалшификат "Сводна грамота на Зограф" в които е налице факта за тенденциозна замяна на Самуил ,но не и друг от братята му с по-важната за монасите личност на Йоан Селима.

Що се отнася до аргумента на БД с фалшивия Воденски надпис от 1870 г.той е просто несериозен- по принцип и конкретно.

По принцип,защото Воденския фалшификат не е изследван за да има значението на научен аргумент "за" или "против" хипотезата.

Конкретно защото и тук г-н БД не е в час като представител на академичната наука и по-скоро се държи като търговец от женски пазар който си хвали нискокачествената стока.....с "преувеличения".

Палеографията на Воденския надпис СЪВСЕМ НЕ Е ПОДОБНА НА ОРИГИНАЛНАТА ПАЛЕОГРАФИЯ ОТ ХІ ВЕК.

Авторите са имитирали палеография от ХІІІ век,представена най-рано в надписа на цар Йоан Асен ІІ от 1230 г.в Църквата Св.Четиридесет мъченици.

И Воденския фалшификат със сигурност е създаден най-рано през 1906 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ-.....има ли нужда ?