Здравей
Хубава тема. Но това много ми прилича на “нека някой да докаже, че някога е имало Македония и ще му дам 1 000 000 лева”. Въпреки, че такова доказателство няма и едва ли ще бъде намерено скоро или някога, ясно е обаче, че Македония е съществувала. Но по времето на Александър, Филип и т.а. “Македонски” (т.е. родом от областта намираща се на БалКанския полуостров наречена Македония). Въпреки, че собствен македонски етнос не е съществувал името на областта, от която произхождат тези владетели, които са прославили държавата си е станало в днешни дни (може и изкуствено) известното ни име на държавата им.
Както много добре знаеш, има няколко периоди в българската история на умилено и целенасочено унищожаване на всички неудобни, за един или друг, следи от древно творчество, изкуство и паметници на културата и друго народно материално наследство. А това, което им е харесало прекалено много за да унищожат или просто им е било по-лесно да отнесат, днес демонстрират като собствено историческо и културно наследство и постижения, или пазят само за себе си. За това по въпроса за Бога на Българите евентуално ще можеш по-вероятно да откриеш повече доказателства в мазата на някой Московски музей или в такива къде ли не из Руската Федерация или в днешна Украйна.
Как точно е звучало името му днес е все още много спорно. Някой го казват като ТАНГРА, други като ТАГРАН, ТЕНГРИ, ТЕНЕГРИ, ТАНГР, ДАНГАР и така нататък. Важното е, че вече е известно, че ТанНакРа е едно триединство на Човек Дух и Бог. В източните езици някой народи са запазили подобни думи със значение на Гръм, Небесен, Висок и още много на брой примери. Явно всичко свързано с това име по пътя на Българите е останало свързано до днешни дни със нещо Възвишено. Интересно как до днешни дни наистина не е останало никакво друго доказателство за това име освен народната памет за него! Но може би в същност не търсим където трябва!
Бога на българите се среща на много места, но изразяван не с букви, а със символи. Кръг с точка в средата или “У” с две прави отвесни черти от двете му страни. Не е ли това достатъчно за да изразиш почитта си към Всевиждащия? Ако на земите на днешна Дунавска България наистина са изчезнали или унищожени всички доказателства показващи как са наричали българите своя Бог, може би не са малко паметниците от миналото в другите страни, по чиито земи се е изповядвала също тази космогонична религия, това сложно разбиране за света, което днес наричаме ТАНГРА. Някъде, където е изобразено символа и редом с него надписа със съответното звучене на името. Дали пък не сме търсили недостатъчно. Чувашите и Татаристанците (ядрото на Волжките Българи) също сочат за своя древна религия вярата в ТАНГРА, само че го наричат по малко по-различен начин. Даже те пазят на някои места капища на Тангра, където не рядко ходят да му отдават своята почит, и често, по-набожните, при молитва се обръщат едновременно към настоящия си (официален, въведен и приет от държавата) Бог – Аллах (Мохамед) или Господ (Исус), а след това отправят своите слова и към Тангра. От къде ли знаят те, че така се е наричала старата им вяра?
Знаем и нещо друго обаче! Древната писменост на българите (и на много други сродни народи) е по-особена от днешната ни с това, че един символ е можел да има повече от еднозвучно значение! Тогава е редно да се запитаме – дали не търсим както трябва?!
Другото което е, е че до сега не съм чул никой да е предложил друго звучене на името на нашата древна вяра. Освен само Бог Бел (БАЛ, БЯЛ), за което пък има още по-малко доказателства.
ТАНГРА означава вяра в една сила, един разум. За разум, енергия, за която няма граници на вселената. Разбиране, според което във всичко има живот. За всичко познато и непознато на света, което обединено е равно на ТАНГРА. Това значи, че дори древните да не са възприемали Тангра като един Бог, то пак ТАНГРА е обединението на всичко и това прави тази вяра монотеистична. А Алпите (Алповете), наместници на ТАНГРА на земята, благословени от него и с подарена им от него сила, са подобно на светците в християнството. И ако наличието на Алпи и почитането им в Тангризма го прави не монотеистичен, то значи наличието на светци и почитането им в християнството също трябва да го прави не монотеистично!

Без значение от установяването на точното име на вярата на българите, безспорно е, че разбирането за света, което са имали е било едно от най-пълните и едновременно с това достатъчно опростено и лесно за разбиране. Такова, каквото е било редом с тях във всекидневието, помагало им е във всяко едно отношение. Било е част от Държавата и държавността. Близко до народа, държавата и до Бога. И със сигурност такова, каквото не са имали съседните им култури. И такова каквото ние, за съжаление, нямаме днес!

Напред. Успех.
Пламен Георгиев 11 Април 2004 г. гр. Варна

Заедно в името на едно Свещено Дело. Заедно За България!

[url][/www.BOLGAR.tk] www.BOLGAR.tk