Хе,хе!Рицарите наистина често служат главно на личните си интереси, но какъвто и да е суверена,терминът «дисциплина” в случаая е неприложим.За дисциплина можем да говорим в съвременните армии,които се явяват организации с ясно изразена йерархична структура,регламентира с редица закони,устави и наставления.В съвременната армия всеки един си знае както точното място в йерархията,така и задълженията, вменени му от въпросното положение,а също и на кого точно е подчинен и чии заповеди трябва да изпълнява.
Докато в рицарската войска няма нищо такова.Фактически рицарят не трябва да се разглежда като войник…Нито даже като офицер.По-скоро той се явява човек със свободна професия,нещо като художник…или по-скоро като музикант със собствен оркестър.;-)Отношенията му със със суверена се явяват,на практика,едно джентълменско споразумение.Освен това,суверенът,обикновено,също е рицар,незвисимо,че може да е крал или барон.А всички рицари,каквито ще длъжности да заемат,са са равни…Ествествено,в различни страни степента на равенство е различна,най-ярко е изразено това в Полша,но като цяло,в редовете на рицарството царят пълна свобода,равенство и братство.Хе,хе,хе!Пълен комунизъм.Не случайно в Полша…а и на други места,рицарите се обръщат еди към друг с “другарю”;-)
Та просто силния суверен не е този,който въвежда някаква дисциплина,силен суверен обикновено е този,който надвишава собствените си права и нарушава правата на рицарите.Или пък силни суверени стават хора с висок собствен авторитет,харизматични личности,които карат хората да вършат нещата не със силата на властта,а по-скоро успяват да им внушат,че това което правят е нужно…да ги накарата сами да поиската да правят,каквото трябва...
Битката е при Азенкур,1415г.Макар че и при Креси,1346г.също е било валяло,ама при Азенкур действието се развива на прясно изорано поле…Само че,не са английските стрелци,а Английската войска,в която стрелци,копиеносци и рицари действат съвместно.Именно взаимодействието между отделните части на на английската войска и отсъствието на взаимодействие във френската води до получения резултат.Иначе сами стрелците не биха постигнали нищо.
До колко бронята по онова време е предпазвала от стрели,ми е трудно да ти кажа,щото няма запазени точни данни за възможностите на тогавашното оръжие…Иначе има доста неща писани по въпроса,но достоверността на въпросните писания често е съмнителна.
До колкото знам,някой,някъде е провеждал изпитания,не мога да ти кажа нито автора,нито кога и къде.По време на изпитанията е стреляно с лък със сила на натягане 65 паунда,което е …ъ-ъ,около 28кг.Не е много по средновековните стандарти.Използваните стрели тежат по 30 грама – много леки по средновековни стандарти,със три вида наконечници – обикновен широк (т.нар. – broadhead) и два вида бронебоен с пирамидална форма(т.нар. -- bodkin).Мишената е пластинка валцована стомана,на разстояние 14 ярда.
Съответно широкия наконечник не пробив пластината.Нормално.
Бронебойните пробиват,като дори по-малкия прониква на 6 инча,с което би доставил сериозни неудобства на собственика на доспехите.При това се оказва,че ако се смажат наконечниците с някаква смазка,пробиваемостта нараства.Изчислено е,че на 200 ярда енергията на срелата би намаляла с около една трета.Тези резултати,обаче,трудно могат да дадат ясна представа за реалното положение на нещата.Първо,използвания лък е по-слаб от средновековните,стрелите са по-леки,а качеството на наконечниците,макар и от съвременни материали,е по-лошо от това на средновековните.От друга страна пък,стоманената пластинка е по-качествена от средновековните доспехи,които,въпреки и по-голямата си дебелина,са изработвани от желязо,а не от стомана.Тоест, в случая имаме занижени качества на оръжието и завишени качества на бронята.
Някой си Питър Н.Джоунс е публикувал книга -- "Металография и относителна ефективност на наконечниците и защитните доспехи в средните векове"

В нея пишело,че при стрелба с тисов лък със сила на натягане 70 паунда 60грамова стрела с бронебоен наконеник пробива 2мм. Желязна пластинка,при попадение под ъгъл 90 градуса.При ъгъл 20 градуса – само 1мм.На каква дистанция – не знам.
По принцип от английските стрелци се е изисквало да стрелят не толкова точно,колкото БЪРЗО.Добрият стрелец е трябвало да поддържа темп от 10-12 изстрела в минута.А при положение,че едновременно стрелят няколкостотин души,наистина точността не е от значение – можеш да си представиш какво става там,където падат 500 стрели…;-)Както казал един белгийски търговец на времето – “Валеше дъжд,който се усилваше и усилваше,докато накрая не заприлича на пороя английски стрели по време на битка”.Освен това са стреляли по парабола,тоест – стрелите падат основно отгоре – наистина като дъжд.Очевидно идеята е да се засипва противника по целия му път до позициите на английските войски,като при това се разбива бойния му строй.А когато стигне,за където е тръгнал,противникът среща английската тежка пехота…Между другото, по-голямата част от английските рицари слизали от конете и действали спешени по време на бой.При това изпълняват именно ролята на на тежка пехота,прикриваща стрелците.А и самите стрелци,по време на Стогодишната война,почват да се обзавеждат с разни скъсени алебарди,копия и тем подобни,така,че да могат да действат ефективно и в близък бой.Тоест – вероятнот рябва да ги броим като средна пехота.Освен това англичаните доста често използват полеви укрепления,а също так асе възползват от особеностите на терена.За разлика от французите,които си знаят само фронталните атаки и дори не им хрумва да ударят във фланг,дори когато имат възможност.

Калоян определено не е бил рицар човек.;-)Не стига че подмамва рицарите с помоща на разни варвари.ми на всичкото отгоре докарал над 20 000 тежка пехота,която разположил по склоновете на възвишения,обграждащи малка равнина.Именно към въпросната равнина куманите подмамват латинците.Самата равнина е била “минирана”;-)Тоест по нея били издълбани множество шахматно разположени ямки.Не много дълбоки,не много широки,само колкото да строшат крака на галопиращ кон,стъпил в тях…Гадно копеле!;-)Освен това зад възвишенията чакал резервът – …ъ-ъ, не помня точното число,ма беше нещо 14 или 17 000 души българска тежка конница.Тия типове,дето се завират в блатата май са се заблудили нещо…Или пък са видели,че напред има твърде много варвари и са си рекли да минат от там,където ги няма.И съответно са открили по трудния начин,че там НЕ СЛУЧАЙНО няма варвари.Хъ,хъ,хъ!
Тва го цитирам по памет,та може и да бъркам някои числа.Пък и източниците са разни византийци и латинци,тоест – може и да са пораздути.Ама като цяло нашите са си осигурили числено превъзходство,а при това положение няма значение с колко свита се движи рицаря…Тъй де,кому к..а търси тука?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите