|
Така.Малко се позабавих,докато открия “История на конницата”.
“ История на конницата ” от канадеца Дж.Денисън се намира на този линк:
Там можеш да намериш и допълнението на Х.Брикс:
към работата на Денисън.Брикс е превел Денисън на немски,като едновременно с това е попълнил пропуските на канадеца и е добавил някои коментари.Имай предвид,че книгата е писана прес 70-те години на 19в.,на база на тогавашното историческо познание…А пък и руският преводач май не е бил много добър.Но поне що се касае състоянието на конницата през 19в. на Денисън,който е бил кавалерист,предполагам може да се вярва.
Относно ленената ризница --;-)Много е просто - взимаш няколко парчета здрав ленен плат,скроени според формата,която искаш да получиш и нареждаш едно върху друго.Между отделните парчета нареждаш пълнеж от ленена къделя,тоест - непреден лен.Накрая теглиш тегели по цялата ризница,така че да удържат пълнежа на мястото му и получаваш ленена ризница.
По принцип доспехите от меки материали са били много разпространени по целия свят, а в някои региони са били основен тип доспех.Материалите варират,в зависимост от региона.Платът може да е ленен,конопен,ленено-конопен,памучен,памучно-копринен или направо коприна(най-доброто) за тези,които могат да си я позволят.Пълнежът може да е от ленена или конопена къделя,памук,кече, конски косъм…Конският косъм май е бил предпочитан.Чувал съм и за по-екзотични пълнежи,като борови иглички,например,а японците май са пробвали и с хартия.Някои видове меки доспехи,като европейският “гамбезон” или монголският “хатънгу денгел” са носени от всички бойци,като за по-бедните това е единствена защита,а по-заможните са ги носели под доспехите за омекотяване.
Въобще,имай предвид,че работата на доспехите е не толкова да спрат вражеското оръжие,колкото да намалят въздействието му.Нещата са като със съвременните армейски каски и бронирани жилетки.Те се пробиват от обикновен куршум на разстояние 500-600метра.За бронебойни да не говорим.И защо се използват тогава?Използват се,щото намаляват със 25-35% загубите.Понеже гляма част от тях се причиняват от осколки и куршуми с малка скорост.Те имат достатъчно енергия да убият незащитен човек,но не и ако трябва да пробиват преди това бронежилетка.Средновековните(а вероятно и античните) доспехи често са се правели от пластинки с дебелина 0.7 - 0.8 - 1 - 1.2 - 1.5мм. Рядко -- 1.8 и повече милиметра,макар че турнирните могат да достигат и 13мм., обаче те не случайно се наричат турнирни.Освен това обикновено се е използвало обикновено желязо,а не стомана,при тоа незакалено,щото не всички майстори са можели да закаляват успешно толкова тънки пластини(То даже и при съвременните технологии се получават гафове)Такива доспехи пазят от удар с обикновен прав меч,но не държат боздуган или бойна брадва,да не говорим за бойни чукове,алебарди и алебардоподобни оръжия.Само че,докато пробива бронята оръжието губи част от енергията си,а след като пробие тепърва трябва да пробива дрехите,мускулите,костите(а за всичко това допълнително губи енергия) и чак тогава да се добере до някой жизненоважен орган…;-)Номерът е,че доспехите, твърди или меки, работят в коплекс със мускулите и костите под тях.Обаче това по-добре да не го казваш на обикновения войник;-)
Александър,както всеки добър пълководец,е използвал различните родове войски в зависимост от ситуацията,в зависимост от конкретния терени и противник.Специално срещу персите фалангата няма как да е основно оръжие,тъй като,при всичките си положителни качества, е трудно подвижна,а основната част от персийските войски са бързоподвижни лека пехота и конница и бойни колесници.А по-бързият противник е тоя,който владее инициативата на бойното поле.Фалангата може да отблъсква евентуални атаки и да контраатакува на къси разстояния,но ако персите бяха предпоели да избягвт директния сблъсък и само да тормозят фалангата с непрекъсната обстрел, на фалангистите им остава единствено да загинат геройскиКато легионерите на Марк Крас.В случая единствено конницата е тази,която може да обвърже персите с такъв начин на бой,който да е изгоден на македонците и докато персите са обвързани в бой с коницата,да даде време на фалангата да доприпка и да се включи в купона.А също конницата може да реагира достатъчно бързо,за да пресича опитите за атаки по най-опасните направления.Иначе срещу тежковъоръжена пехота фалангата би била по-важна.Фалангата е гръбнакът на бойния ред,негова опора.Конницата е ръцете,закрепени към въпросния гръбнак и нанасящи удари.
Но по принцип за Александър се знае,че е бил изключително способен кавалерийски командир и почт винаги действа в редовете на кавалерията,която предвожда лично.
А туй за натиска на задните редици върху предните и аз съм го чувал,но не го вярвам.За да действа ефективно фалангата,от жизнено знаение е да се запази бойния строй.А никой не може да ме убеди,че това е възможно,докато пехотинците се блъскат един друг.Нито може някой да ме убеди,че е възможно да се използва ефективно оръжеието при същите условия.Нали,представи си как се опитваш да ръгнеш някого с копие и през това време някакъв идиот те блъска в гърба… Тва или е грешка в превода на древните автори,или древните автори,които са писали подобни простотии не са били военни и не са разбирали военните термини.
Слоновете май нещо с метателни копия ги оправяха,ама не съм се интересувал по-подробно.
|
Re: Това наистина е смешно! [re: Razbirach]
