озадачена, никой не е застрахован от лошо отношение, дори и да е издигнат в ранга на национален кумир. позволи на хората ако искат да не харесват Ботев, да не го понасят дори. че това да не е Господ-Бог? при целия си героизъм, поетичен гений, романтичен ореол и т.н. не бива да забравяме, че Ботев все пак е бил просто човек. "и той е ходил до тоалетната", както обичаше да казва един мой даскал по история. да забраним да се говори за Ботев по друг начин освен чрез възхвали, значи да приказваме само кухи фрази, на които хората ще се прозяват, защото очевидно няма да виждат никаква връзка между големите приказки и живота - същия, който и те го живеят. това значи да убием паметта на Ботев, превръщайки го в шаблон от пресован картон, а не да я съхраним.

а към Мелиса, Ловеца на глави и останалите: спор няма, че Ботев е бил психически неуравновесен, не виждам защо точно това свое първоначално виждане се уплашихте да потвърдите. то е вярно. това, върху което аз настоявам обаче е, че психическата неуравновесеност не е винаги нещо лошо, особено ако народът ти е заспал в сладката дрямка на доволството и улегналостта. тогава именно чалнатите, мечтателите, аутсайдерите, лудите глави, нехранимайковците и тези, които стоят вън от улегналото и задоволно общество, могат да го разбудят. пък позволете им да бъдат и пияници, и женкари, ако искат - порокът все още не означава грях. изобщо лудите, лудите, те да са живи, както беше казал някой.

La vraie vie est absente. Nous ne sommes pas au monde.