от 20 мин. стоя пред компиутъра и ти отговарям, а после трия онова, което съм написала !!!!защото съм леко изнервена от казаното от теб.
да, използвам интернет, и да, стоя пред компиутъра с 4аша горещо кафе - трябва ли да се би4увам за това, крещеики с глас меа кулпа ? и моя ли е вината, 4е по онова време електронната комуникация не е съществувала? и трябва ли да се откажа от нея от 4иста съпри4астност към тях ?
живота на ботев се знае, тои е познат, на някои от вас пове4е, отколкота на мен, но това не променя факта, 4е е нещо константно и непроменливо. но какво ти дава право да ме съдиш, когато незнаеш нищо за мен ? и какво ти дава право да ми зададеш въпрос, на които даваш, макар и непряко отговора ?
дали бих дала живота си за друг, или за някакъв идеал ? ами може и да те изненадам, но да рискуваш живота си в името на другите е много по просто, отколкото си мислиш. което отново ме връща до факта, 4е вси4ко зависи от това да си на то4ното място и в то4ното време. твърдо съм убедена, 4е поне неколцина от у4астниците в този форум биха постъпили като лудите глави на 19ти век. но те нямат истори4еският шанс да го направят. а да си герои в обикновенна, делни4на ситуация не е нито лесно, нито подходащо.
не твърдя, 4е всеки би могъл да го стори, нито 4е във всеки българин дреме един ботев, а 4е все пак има хора, дори и днес, които са един потенциален ботев. но които никога няма да бъдат ботев - както ве4е многократно споменах, липсва им истори4еският момент за да проявят дремещият си героизъм.
незнам кои си ти, подписваики се с нещо толкова смешно като °и аз да се обадя° ти ме лишаваш дори от правото ми да знам дали отговарям на 4овек, които ве4е е у4аствал в разговора, дали сьм дискутирала с теб, или си някои, които се появява за първи път. незнам дали си мъж или жена ( въпреки 4е съм по4ти убедена в първото), стар или млад, живеещ в българия или не. незнам нищо от това, но то и не ме интересува, защото не е от зна4ение. всеки 4овек, независимо от вси4ко онова, което изброих по-горе, има свои на4ин на живот, свои закони и норми. принципи. дори и принципа ти да е 4е нямаш такива. живееики, ти изграждаш твоите правила, а в тези правила има иерархия. за мен има неща, които са по-страшни от смъртта и по-ценни от живота. и докато не нарушават законите, или правилата на някои друг, те не интересуват никои друг освен мен самата. и аз живея според тях. но това е моят избор. както казват комар и вера мутаф4иева, или по-то4но вера мутаф4иева и комар, наи-редкият 4овешки жребии е възможността да избираш. или ако цитирам един от наи-големите хуманисти на 16ти век, про туо арбитрио тиби илам праефиниес.
но така или ина4е целият този разговор изгуби отдавна смисъл. дори не съм сигурна 4е разбираш онова което ти казвам.

остани със здраве

cupitor impossibilium