Здравей, питекнтропе

1.Кандидатите за офицерско звание в тогавашните европейски армии следват пруския модел за равностойно производство на офицери от военните училища - които не са висши и от полковете. Дворянският статус няма отношение към тази система, освен в Императорския пажески корпус, петербургските военни училища и гвардейските полкове от Петербургския и Московския гарнизони (като Преображенския и Семьоновския пехотни, Конния и Кавалергардския и т.н.). За допускане на чужд поданик до военно училище е било необходимо междудържавно споразумение или изрично разрешение от Военното министерство. Обучението в някои военни училища е било за сметка на юнкерите (особено в престижните кавалерийски училища), а в други - безплатно.
2. Волноопределяющите се кандидати за офицерско звание са се обучавали в "школи" в полковете, като за чуждите поданици разрешение от военното министерство се е искало едва преди полагането на изпита за присъждане на офицерско звание (по времето на Милютин настъпват някои промени, но това вече няма да го разглеждаме сега). За много младежи, обучението в полка е било значително по-достъпно, както от административна, така и от финансова гледна точка - волноопределяющия се има право на войнишка издръжка, а офицерите го третират доста меко - като бъдещ колега и чирак в офицерския занаят.
3. Волноопределяющите се кандидати за офицерско звание се различават от доброволците. Те имат определен образователен ценз - гимназиално образование, кадетски корпус или - по изключение прогимназиално образование, ако положат гимназиалните изпити преди производството си. За тях от начало се знае, че се подготвят за офицери и на първия етап имат войнишки статус, после подофицерски, а преди производството си в офицери имат полуофицерското звание - прапоршчик. Чуждите поданици, неполучили разрешение от военното министерство стигат само дотам. За разлика от тях, за доброволците няма образователен ценз, а възможностите им за повишение са съвсем малко по-добри от тези на нормалния рекрутиран войник, а таванът стига до прапоршчик - т.е. кариерата им завършва дотам, откъдето започва тази на офицерите. (апропо - по подобен начин стои въпроса и в турската армия, с офицерите алайлии и офицерите - мектеблии)
4. В руската армия от онова време не е съществувало военно звание "офицерски кандидат". Вместо него е имало "прапоршчик" в пехотата, "корнет" в регулярната кавалерия, "хорунджий", а в определени периоди и "подхорунджий" в казашките части и "кондуктор" във флота. Те имат статус на оберофицери, но не се считат за пълноценни.
5. Правния статус на офицерите произведени в полковите школи и във военните училища формално е еднакъв, но на практика военните училища постепенно извоюват име на по-престижни. И двата класа дават право на офицерите на достъп до висше образование - военна академия.

За Христо Ботев има данни, че се е записал като волноопределяющ се кандидат за офицерско звание в казашки полк, като е имал необходимия ценз за това, но няма данни дали е завършил обучението си, а нищо не подсказва да е бил произведен в офицер. При всички случаи, това означава, че е имал военна подготовка, по стандартите на своето време - макар и непълна.

И накрая - струва ми се че бъркаш правния статус на доброволеца, като привилегирован войник в руската армия, с този на кандидата за офицерско звание - на практика курсант в полковата офицерска школа. Оттам бъркаш и етапите на военното образование в полковите школи и особена важното значение на разрешението на Военното ведомство - за военните училища то се дава предварително, защото се предполага че юнкерът - чужд поданик само взема от държавата, а за курсантите в полковите школи - преди полагането на изпита за офицерско производство, защото се смята, че със службата си те дават на държавата.
Не съм сигурен дали не бъркаш и офицерските с подофицерските школи в полковете, както и дали си наясно, че изпитът за офицерско производство е държавен квалификационен изпит, а не полкови или училищен.
Има и много други неща - като дворянското звание, полагащо се на офицерите, статусът на военното образование - неясен още тогава - нито гимназиално, нито висше (в Турция - просто военни гимназии) и т.н. и т.н.

Та мисля, че съм написал каквото трябва, но ти си го прочел "малко неправилно" или си бързал да кажеш нещо...

Нищо, това ти дава повод да се поинформираш и да позапълниш някоя празнина.

Бъди жив и здрав