Здравейте, младежи
Ще се постарая да кажа няколко неща пределно стегнато.
1. Според някои от биографите му, между които и Захари Стоянов, Христо Ботев притежава военна подготовка като волноопределяющ се кандидат за офицерско звание в руски казашки полк. Това е обичаен способ за придобиване на офицерско знавие от страна на младежи, които не са поданици на Руската империя и нямат позволение за обучение във военно училище. По онова време, повече от половината руски (и европейски) офицери в армията и флота получават образованието си по този начин - в полковете. В процеса на подготовката на четата, Ботев се изявява като отличен офицер, при това, в трудната област на строителството на въоръжените сили. Ако не можете добре да си представите какво е да събереш, въоръжиш и организираш над 200 човека, на чужда територия и без да се набиваш в очите на властите, опитайте само да организирате еднодневен излет на Пирин на двадесет свои приятели.
2. Началник щаб на четата е поручик Никола Войновски - кадрови офицер от руската армия.
3. Няколко десетки човека от четниците имат военна подготовка.
4. Четата е добре организирана, разполага с годно оръжие, униформи, собствени снабдителни служби и разузнаване (организирало проучването, качването и маскировката на личния състав и оръжието на борда на "Радецки". Това се доказва по безспорен начин от образцовото като организация, хуманност и извършване завземане на парахода "Радецки", както и от описания от неговия капитан начин на образцово дебаркиране на брега на Козлодуй.
5. Съгласно приетия план за въстанието, то е трябвало да избухне на първи май, като до пети май въстаническите сили на всеки революционен окръг се мобилизират, евакуират цивилното население и заемат районите на съсредоточаване. За Врачански окръг, това е била местността от Врачанския Балкан, около връх Вола. Това е всичко, което е можело да бъде известно на командването на четата, към момента на началото на операцията по завземането на "Радецки" и дебаркирането на българска земя.
6. Българският офицер от Генералния щаб и военен историк генерал Йордан Венедиков прави подробен анализ на похода на Ботевата чета от Козлодуй до врачанския Балкан и достига до следните изводи, които от гледна точка на своята подготовка напълно споделям:
І. Като подготовка, материална част и състояние на личния състав походът е организиран напълно съгласно тогавашните военни схващания за действията на отделен отряд, обогатен с най-пресния опит от войните за обединението на Италия.
ІІ. Планът за самостоятелното действие на четата, състоящ се в завземане на австрийски параход, дебаркиране на българския бряг и пределно бързо изнасяне до района за съсредоточаване на главните сили на въстанието в най-близкия революционен окръг е логичен, прост, обоснован и изпълним - с една дума безупречен.
ІІІ. Завземането на парахода "Радецки" е извършено като образец за операция от подобен вид и в следващите десетилетия не е могло да бъде повторено по толкова блестящ и хуманен начин. Дебаркирането в Козлодуй, под прикритието на разставен авангард, с извършен на брега вълнуващ военен ритуал е извършено без грешка и в съкратен срок, отговарящ на вижданията от времето след 1911 година. Това се обяснява с ентусиазма на личния състав на четата и идеалната й дисциплина.
ІV. Маршът на четата до Врачанския Балкан е извършен бързо и при стегната организация, под охраната на авангард, ариегорд и странични охранения, с темпове, нехарактерни за Европа онова време (впрочем, през 1885 година българите ги повтарят, че и надминават, при това масово). Голямо достойнство на операцията е че четата, представляваща малък пехотен отряд не се е оставила да бъде обкръжена в полето от по-мобилните конни регулярни и черкезки части. Това е голямо постижение, което не се е удало на такива опитни войводи като Хаджията и Караджата - обкръжавани непрекъснато или на Филип Тотю при Върбовка. От това се вижда превъзходството на новото поколение революционери - офицери пред старите воеводи. Затова и четата практически не дава загуби, докато не достига крайната цел на самостоятелния си поход. Признание на това постижение дава и противника, който смята че преследва регулярен руски отряд, докато не залавя пленници.
V. При достигането на Балкана, командването на четата установява, че въстание не е вдигнато никъде във Врачански окръг, а властта е нащрек и е готова да се разправи с четата. Тогава се проявява основния недостатък на подготовката - липса на план за изтегляне от района при провал - например за организирано изтегляне в Сърбия, през слабонаселените високопланински райони. Тогава се пораждат и спорове в щаба на четата, довели до последвалото й разпадане. Въпреки това, докато войводата Христо Ботев е жив, четата се командва и държи като военна част. Едва след смъртта му тя се разпада.
Общите изводи, които можем да направим са, че като самостоятелна бойна единица, четата на Христо Ботев е организирана по най-високите образци на онова време, като е изпълнила всичките си задачи, включени в плана й за действие като самостоятелен боен отряд, а крайния неуспех на похода й е продиктуван от външни обстоятелства (веизбухване на въстание във Врачански окръг), за които командването й не е можело да знае. Обидно би било за нашите възрожденци да им приписваме лекомислието и наивността на герои от Вазови комедии или пък някакъв талибански безумен фанатизъм и стремеж към смъртта. На мен, те ми изглеждат далеч по-отговорни, по-разумни и по-ефективни от съвременниците ни.
Според мен, Ботевата чета, изпълнила мисията си така, че да предизвика възхищението на цяла европа и дори на турските си противници не заслужава оплюване от внуците, в чието име е извършила всичко. Не бива за позволяваме жалкия край, предизвикан от трагични обстоятелства да затъмни делата, на които се е възхищавал тогавашния свят.
И накрая -
Мили момичета,
Моля, не разсъждавайте по чисто военни въпроси с поетически категории или с думи, които целят само да изглеждат интересни. Така, без да искате обиждате хиляди мъже, отдали живота си, за да осигурят вашия. Те не заслужават, заради саможертвата им да ги наричате "луди".
Бъдете живи и здрави
|