ОК, Мелиса,
почвам поред, за да не кажеш, че ти отговаряме само с поезия.

когато ботев се ка4ва на онзи връх, от пепелищата на батак и перущица се вие прах, а кръвтта на последните защитници на априлското въстание е отмита от улиците на възстналите градове.

Вярно, само че Бoтевата чета не е била наясно с това.

когато ботев се ка4ва в онзи параход, тои знае, 4е връщане назад няма, и 4е онова, което ги 4ака е сигурна смърт. тои го знае, и го казва, не веднъж, а два пъти - на капитана на радецки и в онези незабравими стихове в на прощаване.

Нищо подобно. Ботев, естествено, е бил готов да умре, защото, отива в БГ, за да се включи във въоръжено въстание, а както знаем, във въоръжените въстания и конфликти хора убиват и биват убивани. Да се говори, че Ботев е искал смъртта да го застигне след като стъпи на българска земя, че това е било за него самоцел, е, не бих казал абсурдно, но доста спекулативно твърдение. Саможертвата не се изразява в това въстаниците да отидат някъде и да ги убият само защото след това ще пеят песни за тях, саможертвата се изразява в това, че за главната цел, а именно извоюването на свободата, човек е готов да заплати и с живота си АКО ТРЯБВА. Цитирайки "На прощаване" (всъщност ти не го цитираш, а само споменаваш), то там Ботев разглежда и двата варианта - и ако успее да се върне жив, и ако това не стане. Не знам дали поради незнание или просто защото не ти пасва на тезата изпускаш първото. А това, че ще каже нявга народът "Умря сиромах за правда, за правда и за свобода" не означава, че Ботев на всяка цена е искал това да се случи с него, а просто се е опитвал да види положителното дори и в най-лошия възможен вариант - да, той може и да загине, но дори и тогава тази саможертва може да послужи за вдъхновение на тези, които са останали живи, за да продължат те преследването на крайната цел.


и въпреки това, когато тази кървава драма можеше и трябваше да бъде избегната, ботев иозбра онзи връх, и обре4е не само себе си, но и още 200 4овека на явна смърт. бих могла да му простя първото, но не и второто. когато българия наи-много имаше нужда от оцелели българи, готови отново да поведат борбата на другата сутрин, ботев постъпи като страхливец и предпо4ете да умре като герои, а не да се бие като мъж.
да, твърдя 4е ботев се ка4и на този връх, за да стане герои, ка4и се, защото не можа емоционално да понесе да живее - пътят е дълъг, но славен...но стига ми тая награда, да каже нявга народът - умря сиромах....
една напълно ненужна саможертва, която не донесе нищо на българия, освен още 200 разплакани маи4ини о4и.....

Драмата наистина е можело да бъде избегната, поне за цялата чета. Целият проблем обаче в това е, че хората от комитета във Враца, за да се изкарат големи революционери, са пращали писма, пълни с абсолютни измислици - как четата на Ботев щели да я чакат не знам си колко хиляди мъже, въоръжени с не знам си какви пушки, сладолед на клечка, колелото на късмета и разни други глупости. Когато въстаниците стигат там и виждат каква е действителността, те са били, бих казал отчаяни. И то не толкова от това, че наистина може би ще ги убият, ами защото ще ги убият за тоя дето духа. Даже, ако паметта не ме лъжe, са искали да подпалят Враца, понеже са били бесни на местните. Когато убиват Ботев, четата е на кръстопът - решението как да се постъпи в случая е било обект на спорове, накъде да се върви и как да се процедира от тук нататък. Една от хипотезите за смъртта на Ботев е, че е убит от Никола Обретенов, защото той и кръгът около него са смятали, че Ботев взима неправилно решение, което ще струва живота на много въстаници. Ботев наистина, който е чел биографията му, не се е изявявал като особено добър полеви пълководец и е действал доста неразумно - З.Стоянов описва случаи, в които той тръгва със гола сабя в ръка в галоп срещу турците и е трябвало други да го връщат. Но това става под вълнението и екзалтацията още преди да стигнат Враца. Там те разбират, че техните надежди са излъгани и има коренна промяна в поведението на Ботев. Въпреки, че се е опитвал да изглежда бодър, виждало се е, че и неговото разочарование е голямо.

да, ботев бе редом с левски, но левски бе разбрал смисъла - и вместо да се самоубие красиво, когато, заобиколен отвсякъде в онова хан4е бе разбрал, 4е изход няма, тои все пак се опита да избяга, а не да умре театрално. левски бе избрал борбата, до последна капка кръв, до последен дъх. дори когато си оставил зад себе си вси4ките си приатели, дори когато нищо не ти остава - дори тогава ти имаш себе си и своя идеал. да умреш за българия е било идеал, да се биеш и живееш за нея малкцина са успели да сторят.

Левски се е опитвал да избяга, докато все още е мислел, че може да избяга. Той прави опит за самоубийство (удря си главата в стената), когато е вече заловен и турците са наясно кого държат в ръцете си - просто той е имал информация за цялата мрежа от революционни комитети и можеш да бъдеш сигурна, че последното, което Левски е искал да направи, е тази информация да бъде изтръгната от него от турците. Смятай го за театрално ако искаш.

ботев избра да умре на онзи връх, защото знаеше, 4е няма да може да живее след него. идеалът - свободна българия - бе виновна и за неговото саморазрушение.
бях про4ела някъде, 4е душата на ботев не понасяла полутонове и полусенки, огънят, които е горял в о4ите му, в краина сметка го е изпепелил много преди онзи куршум да сложи краи на земното му съществуване. и тои, с вродената му интилигентност, която никъде не съм отрекла, го бе разбрал.

и залогът тук не бе да смениш върата си или да спреш, дори и само за 4ас 4уждите воиски - а да живееш свободен. но това не бе по неговите сили.


И аз мисля, че Ботев не би бил успешен държавник (примерно) - бил е твърде импулсивен и често е взимал решения, които са плод на емоции. Което обаче съвсем не значи, че не би се радвал на свободата. Поне в началото. Както е известно, много български дейци от това време имат незавидна съдба след Освобождението или пък са били разочаровани от следосвобожденска България. Но те са направили това, което е трябвало да бъде направено , когато е трябвало да бъде направено. И тук въобще не съм съгласен с това, което казвaш в един друг постинг, че българите били герои, когато обстоятелствата го налагали и Ботев бил такъв, понеже бил на правилното време във правилното място. Да, да бъдеш в правилното време на правилното място наистина може би е необходимо условие, но съвсем не е достатъчно, за да бъдеш герой. Ако всички българи бяха такива, то тогава Априлското въстание щеше да бъде масово, а не бойни действия да се водят само в 4и и отчасти в 1ви революционен окръг. Просто защото на повечето хора не им е стискало да въстанат. А с това са направили съдбата на въстаналите в 4и окръг трагична. А това, че според теб Ботев не бил герой в ежедневието (не знам откъде ги измисляш тези работи, честно, Ботев примерно е събирал по 20 души емигранти в печатницата, когато са нямали къде да спят, ако са били задържани от румънската полиция Ботев е ходил да се разправя с нея да ги пуснат, а това, даже и да не го смяташ за ежедневно геройство, за мен си е похвално, защото колко са хората, които биха го правили), означава ли че трябва да омаловажаваме това, че е бил герой в извънредни обстоятелства? За да се появят героите на делника, първо трябва някой, който да извоюва предпоставките за едно нормално ежедневие. Това, което Ботев е можел да направи, го е направил. Той е бил гениален поет, който с делото си е увековечил поезията си. Той е бил човек от плът и кръв и си е имал недостатъците, които и Захари Стоянов като негов биограф не се старае да скрива, но това не означава, че това, което Ботев е направил за България не заслужава името му да се ползва с такава почит. Можеше поне тази биография да прочетеш преди да почнеш да приказваш. Ама не, само аз виждам нещата рационално, те другите са заслепени от пропаганда и не знам си какво. Мога да ти кажа само, че въобще не виждам в Ботев захаросания образ, който ти си мислиш, че виждам аз, а и вероятно много други хора. Което не значи, че смятам, че е недостоен за уважение и като човек (а не само като поет).