когато ботев се ка4ва на онзи връх, от пепелищата на батак и перущица се вие прах, а кръвтта на последните защитници на априлското въстание е отмита от улиците на възстналите градове.
когато ботев се ка4ва в онзи параход, тои знае, 4е връщане назад няма, и 4е онова, което ги 4ака е сигурна смърт. тои го знае, и го казва, не веднъж, а два пъти - на капитана на радецки и в онези незабравими стихове в на прощаване.
и въпреки това, когато тази кървава драма можеше и трябваше да бъде избегната, ботев иозбра онзи връх, и обре4е не само себе си, но и още 200 4овека на явна смърт. бих могла да му простя първото, но не и второто. когато българия наи-много имаше нужда от оцелели българи, готови отново да поведат борбата на другата сутрин, ботев постъпи като страхливец и предпо4ете да умре като герои, а не да се бие като мъж.
да, твърдя 4е ботев се ка4и на този връх, за да стане герои, ка4и се, защото не можа емоционално да понесе да живее - пътят е дълъг, но славен...но стига ми тая награда, да каже нявга народът - умря сиромах....
една напълно ненужна саможертва, която не донесе нищо на българия, освен още 200 разплакани маи4ини о4и.....
да, ботев бе редом с левски, но левски бе разбрал смисъла - и вместо да се самоубие красиво, когато, заобиколен отвсякъде в онова хан4е бе разбрал, 4е изход няма, тои все пак се опита да избяга, а не да умре театрално. левски бе избрал борбата, до последна капка кръв, до последен дъх. дори когато си оставил зад себе си вси4ките си приатели, дори когато нищо не ти остава - дори тогава ти имаш себе си и своя идеал. да умреш за българия е било идеал, да се биеш и живееш за нея малкцина са успели да сторят.
ботев избра да умре на онзи връх, защото знаеше, 4е няма да може да живее след него. идеалът - свободна българия - бе виновна и за неговото саморазрушение.
бях про4ела някъде, 4е душата на ботев не понасяла полутонове и полусенки, огънят, които е горял в о4ите му, в краина сметка го е изпепелил много преди онзи куршум да сложи краи на земното му съществуване. и тои, с вродената му интилигентност, която никъде не съм отрекла, го бе разбрал.

и залогът тук не бе да смениш върата си или да спреш, дори и само за 4ас 4уждите воиски - а да живееш свободен. но това не бе по неговите сили.

cupitor impossibilium