>Ако забележим една закономерност - и у нас ислямът се разпространява
>по ненасилствен път именно в Северна България, в предпланините на
>Стара планина, там където се смята, че през Средните векове е било
>най-силно богомилството и сродното му павликянство (гр. Павликени??!!).



"Отбелязваме един неизвестен досега малък, но интересен преселнически епизод в посока от Пловдивско към Северна България. Той засяга било българи богомили, известни тогава под популярното име павликяни, било познатото павликянско население, настанено в Пловдивско твърде отдавна от византийската власт със задължението на граничарска колония срещу нахлуванията на славянски и славянобългарски войски. Побългарено с течение на вековете сред славянските маси в Северна Тракия, то споделяло тяхната съдба по време на Първата и Втората българска държава. Но в неизвестно време — дали през XIII-XIV век, или след нахлуването на османските турци в областта, павликяните се раздвижили и започнали частично да се изселват на север зад Стара планина. Без да заемаме становище кога точно е станало това, ще изложим тук данните, които биха могли евентуално да говорят за втората половина на XIV и началото на XV век, като не отричаме, а, напротив, допускаме и възможността събитието да бъде отнесено при по-нататъшни изследвания от страна на специалистите по средновековна българска история и към по-ранно време.

Преселението засега ни се представя от османските исторически извори така. Може би след първото превземане на Пловдив в 1364 г. или след битката при Чирмен, а може би и по време на страшните унищожения и отвличания на хора и ценности от Муса Челеби в първите години на XV век някаква част от павликянското население, подгонено от ужас, се е запътило на север. Минало Карлово (тогава с. Сушица) и Сопот (тогава Бяла черква) и се е насочило към Троянския проход. Близо до Клисура се отделила малка група, която образувала селото «Павликян», регистрирано в 1493 г., а също и през XVI век, но по-късно изчезнало [292]. Останалите бежанци преминали Троянския проход, озовали се в Ловешко и оттам се пръснали ветрилообразно от Оряховско, Ломско до Търновско, образувайки в този ареал 13 села. Ако павликянската група бе преселена принудително от някои български средновековен владетел в по-ранни векове, тя не би имало възможност да се пръсне така нашироко още от Клисура, а щеше да бъде водена от военен конвой и въдворена в определен малък район, за да се оживи някакъв безлюден край и за да бъде по-лесно контролирана. По време на регистрацията в 1464 и 1479-1480 г. общият брой на павликянските домакинства бил 357 и 33 вдовишки семейства. Може би още преди това време част от тях са се слели с местната жителска маса. Селата им са разполежени в Ловешко, Луковитско, Търновско, Свищовско, Никополско, Плевенско и в Оряховско, Ломско. Имената на самите села дават и етнографската характеристика на жителите. Но същевременно тези имена показват, че в повечето случаи павликяните са се прислонявали към някое старо българско село, образувайки било самостоятелна махала, било отделно селище в непосредствена близост:

1. Павликянско Загабъри, Ловешко, с 21 дом. и 2 вдов. днес изчезнало [293].
2. Павликянска Калугерица, Ловешко, изчезнало през XVII век; 39 дом. и 2 вдов. сем. [294].

3. Павликянско Тележане, Ловешко, изчезнало през XVII век; 18 дом. и 1 вдов. сем. [295].

4. Павликянска Скравеница, Търновско; днес името е непознато; 15 дом. и 4 вдов. сем. [296]

5. Павликян — днес гр. Павликени; 59 дом. [297].

6. Павликянско Орешани, днес Ореш, Свищовско. Но не е изключено да е било с. Орешени, Луковитско; 37 дом. и 3 вдов. сем. [298].

7. Павликянска Трънчовица, днес с. Трънчовица, Никополско. Но тогава (1479-1483 г.) имало и Българска Трънчовица с 46 дом. и 9 вдов. сем., докато павликянското село било с 40 дом. и 7 вдов. сем. Двете села впоследствие се слели под общото име Трънчовица [299].

8. Павликянско Парнасово, Никополска нахия; днес неизвестно по име; 4 дом. и 3 вдов. дом [300].

9. Павликянска Брестовица, днес Брестовец, Плевенско; 40 дом. и 4 вдов. сем. [301].

10. Павликянско Лъжани, днес Лъжене, с ново име Малчика, Плевенско. Не е изключено обаче да е било в Ловешко, където също има село Лъжане, а освен това селото е определено в нахия Коршуна, т. е. много близо до Ловеч; 29 дом. и 5 вдов. сем. [302].

11. Павликянско Белене, днес Белене, Плевенско; 48 дом. и 1 вдов. сем. [303].

12. Павликянско Одърне, днес Одърне, Плевенско; 26 дом. Непосредствено до него е било старото българско село Одърне, също фигуриращо в описа [304].

13. Павликян, нахия Загорие (Оряховско—Ломско); 9 дом. и 1 вдов. сем. Изчезнало още към края на XVII век. В съдебни документи на видинския кадилък от това време се определя като пуста мезра [305]."

(от: Хр. Гандев, Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване, 1.5. Вътрешни презаселвания,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите