Здравей Краси!
Ако се доверяваме на "Записките" а те си остават сериозен документ а и увлекателно четиво има наистина описан случай на убийство на циганин. Той бил шпионин на турската власт, за което е екзекутиран. Не е бил гонен и убит при преследване (както някой спомена по-долу). За убийства на деца е смешно да се говори. Припомни си мемоарната литература. Очевидци си спомнят че в някои случаи са били пускани безнаказано дори и турци-башибозуци. В спомените си четник от четата на х. Димитър и Стефан Караджа (макар да цитирам по памет цитатът е доста точен защото ме впечатли много) - "...хванахме в засада 40-50 души турци. Ние изпратихме за войводите а момчетата се приготвиха да колят. След малко Хаджията пристигна погледна ги и каза - "Пускайте ги да си ходят. Те не знаят срещу кого са излезли.". Тогава решихме да изчакаме и какво ще рече Караджата, а някои момчета замърмориха че Хаджията бил станал нещо много мек..." Също така и З. Стоянов посочва че в някои от възстаналите села бунтовниците не искали и открито отказвали да притесняват местните си турци, та се наложило Бенковски да поеме нещата в свои ръце. Пиша ти това не за да се самооопиваме от митологично благородство а защото са спомени на различни очевидци на събитията и имаме основания да им вярваме.
Може би не е случайно и това че пленените бойни знамена на възстанниците са излагани като ценни бойни трофеи от регулярната турска армия. Счели са (турците) че са имали насреща си достоен противник - благороден, смел и упорит в боя, решителен в поражението (Кочо Честименски, Спас Гинев, Ана Козинарова) като са приели съкрушителния удар с достойнство.
Години по-късно в Илинденското възстание се повтаря и подобен акт. След сражението при Ножот, войниците от регулярната армия откриват че нито един от запазените трупове не е без няколко рани, че броят на възстанниците е много по-малък от този който са предполагали. Разбирайки че са имали насреща си противник който се е сражавал реално до край въпреки раните си и съпоставяйки го със собствените си жертви войниците още там прогонват башибозуците грабещи оръжие и снемащи дрехите от труповете с ругатни и ритници. КО нарежда там на место бойната част да премине в тържествен марш и да сведе бойното знаме в знак на почит към противника. Това ти го казвам по спомени на турски офицери участвали в сражението (говоря не за оригинал а за превод естетвено). Можем само да опитаме да си представим как е изглеждало това.
Аз лично не вярвам а и няма споменавания да са избивани деца. Хора които са тръгнали да се сражават за свобода не се занимават с подобно низко мародерство.
Няма да се разпростирам повече мисля че донякъде отговарям на въпроса ти.
Достойни предци, ама дали ние сме на необходимата висота да бъдем техни наследници (в духовен смисъл разбира се)?