Влад Цепеш (1456-1476)

Дракула бил между войводите на Влахия, които се борили да запазят истинските размери на независимото княжество. Вникването в природата на влашкото общество и политика би ни помогнало да разберем по-добре живота на Влад Дракула.
Дракула управлявал като княз през три отделни периода. Първо претендирал за трона с подкрепата на турците през 1448г., но успял да управлява само два месеца (ноември-октомври) преди да бъде изгонен от другия претендент подкрепян от Унгария.
Дракула живял няколко години в изгнание преди да се завърне във Влахия и да убие Данести принц, Владислав втори, и да се възкачи на трона този път с Унгарска подкрепа. Вторият княжески период на Влад трети продължил от 1456 до 1462. Това било времето, по което Дракула осъществил най-известните военни подвизи срещу турците, а също най-страшните зверства.
През 1462г. Дракула бяга в Трансилвания да търси помощ от краля на Унгария, когато турската армия завладява Влахия. Но вместо да получи помощта, която очаквал Дракула бил задържан в плен от краля. В затвора Влад трети прекарал няколко години, а междувременно на престола се възкачил неговият брат Раду Хубавия, който управлявал с подкрепата на султана. След смъртта на Раду султанът дал властта в ръцете на Данести принц. Но Дракула спечелил благоразположението и подкрепата на унгарския крал и през 1476г. той отново овладява Влахия. Неговата сила се състояла от няколко преданни сподвижници, войска изпратена му от неговия братовчед принц Стефан Велики от Молдавия и контингент от Трансилвания под ръководството на принц Стефан Батори. Съюзниците успели да вземат властта и през ноемврти 1476г. възкачили Дракула на трона, но когато Стефан Батори се върнал в Трансилвания взел по-голяма част от армията си. Турците разбрали, че Влахия е незащитена и контраатакували. Дракула бил убит в битка, близо до Букурещ през декември 1476г. Главата му била изпратена в Константинопол, където султанът я привързал на кол и изложил на показ, за да докаже, че Дракула наистина е мъртъв.

Букурещ е сред най-младите столици в Европа. Името Bucuresti, както се изписва на езика на Еминеску, идва от името на овчаря Букур (на български Радостин). Легендата гласи, че Букур построил малък параклис, около който постепенно израснал някогашният град. Историците, разбира се, са по-точни: съществува княжеска грамота от 20.XI.1459 г., според която владетелят на Валахия Влад IV Цепеш, наречен още Дракула, преместил столицата от крепостта Търговище на този важен кръстопът между Запада и Изтока. Смелият и безкомпромисен към враговете си Влад искал да спре турската инвазия и построил голяма военна крепост, станала база за столичния град.

В средата на XVI век, по време на управлението на Мирча Стари, Букурещ е не само важна военна крепост, но и най-големият град на Валахия. Тогава бил изграден княжеският дворец, известен по-късно като "Куртя Веке" (Старият двор) с голяма църква, която функционира и днес. През 1574 г. френският географ Пиер Лескалопи описва Букурещ като сравнително голям, двадесетхиляден град, макар и с ориенталски вид, но с много зеленина и приветливи, весели хора, които оправдават името му. По-късно генуезецът Франко Сивори пише за "големия и много важен търговски център на Валахия, разположен на двата живописни бряга на река Дъмбовица" (името й идва от старобългарското "домб" - дъб, заради дъбовите гори край нея).

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.